В безбройните гънки на Родопите е стаена една от най-запазените крепости по нашите земи. Каменните стени, неподвластни на времето, посрещат и изпращат слънцето от византийско време.
Някъде тук ниските възвишения на Източните Родопи се срещат със стройните си западни събратя.
Трудно ми е да си представя как на подобен труднодостъпен терен е било възможно да се издигне масивна крепост. Любопитството ми се усилва още повече като се замисля как е протичало ежедневието тук.
Локацията за наблюдение е безпогрешна. Дори в прикритието на гъстите гори и най-малкия шум не остава скрит.
Ако имах достатъчно силно въображение бих се принесъл за известно време тук, в ролята на византийски воин.
В ранното утро тишината е прогонена от монотонния напев на имам в някое от близките села.
Планината се пробужда за нов горещ летен, грешка, есенен ден.
Зидът, изграждащ крепостта, е пробит на няколко места. Няма друг нормален начин да се проникне вътре, освен през тези отвори.
Докато съзерцавам изгрева, в главата ми отново се върти същия филм за средновековни сражения с варварски племена и народи, каквито в случая сме били ние българите.
Огряната в златна светлина крепост ще приветства и изпраща безчет туристи поне още толкова години.
5 responses to “Крепост Устра”
Може ли да дадете точни координати на тази крепост, да да се насладим и ние на живо на тази прелест. Благодаря!
@Пенка – координатите ги има долу в track-a (по-точно в линка GPS маршрут)
@Евгени – Уникален както винаги! Respect!
Благодарим за хубавата гледна точка, била съм там, но немога да си представя че мога да дочакам утрото в някой ъгъл на крепооста, или пък свита в резервоара за вода, който е добре изолиран и още личи замазката!
Много е красиво.Искам някой ден да посятя това място.Поздрави за добрите снимки.
Преди седмица се върнах оттам. Много силно място. За обзора и красотата да не говорим.
Благодаря за споделените хубави снимки. Като човек, който вече е бил там ги гледам с друг поглед.
Мисля си, че е възможно преди крепостта върхът да е бил почитан от траките и да е имало светилище.
Преспахме в Устрен, на следващия ден заобиколихме върха и спахме в с.Лебед. Навлизайки в селото видяхме за кратко дъга над крепостта. Затворихме кръга към Джебел. Три дни се въртяхме все около Устра.
Всичко добро.