Крайбрежието на юг от Синеморец толкова ме впечатли, че скоро след огледния преход се върнах отново. Този път си спестих дългото ходене и се съсредоточих около скалите между плажовете Липите и Листи.
Следобедът е като по поръчка, с много и хубави облаци. Първа цел са Вулканичните скали, до които на пръв поглед не може да се слезе, но тренираното ми око веднага намери път. Отгоре тези красавци не се виждат, а от долу са много живописни.
Тук се намира Тюленовата пещера, която не се вижда от тази позиция.
Затова, пък, от отсрещните скали пещерата се открива изцяло.
Водораслите преминават през пролетна метаморфоза – във водата почервеняват, а над нея изсъхват и побеляват.
Предният път си бях харесал съседното заливче.
След известен оглед, открих начин за слизане. Заливчето определено е фотогенично, заради високия поне десет метра къс скала в отсрещния край.
Плаж Липите е обрасъл с макове.
Харесвам пусти плажове.
И скали с бели водорасли.
В синия час, морето е притихнало. Творецът е намалил до тих шепот звука от плисъка в скалите.
7 responses to “Из скалите на Силистар”
Има ли възможност тези скали да се видят от лодка в морето, например по време на изгрев?
Възможност има, само лодка трябва.
Страхотни снимки Евгени! 😉
Суперские снимки, Евгений!
Отново поздравления 🙂
Силистар? – използвам го за синоним на “Рай” ;]
Невероятно място това наистина е рай!!!!а снимките са съвършенни.