Буджака — морето, скалите и бетона
Един студен и ветровит февруарски ден избягах от града и отидох да се разходя покрай морето и скалите из полуостров Буджака.
Местността се простира южно от Созопол до к-г Каваците и има три носа, които се врязват в морето — Колокита, Св. Стефан и Христос. В началото, обаче, се намира Райския залив.
В спомените ми от преди години залива наистина беше райски, беше чисто и уединено място. Сега залива е чак гнусен. Заринат е с битови и строителни отпадаци, в допълнение някакви опърпани фургони незнайно защо са пльоснати там. Свинския или Мръсния залив по-би му отивало като име.
Гларусите си играят с буйните вълни и хич не им пука за името на залива.
Към нос Колокита положението е отчайващо, като оставим настрани първенците, които отдавна са вдигнали огромни палати с басейни, зелени площи и зидани огради, целия релеф вече е прилежно изравнен и върху него се строи модерен комплекс.
Крайният нос Христос е прилично застроен. Неблагоприятните природни условия не пречат на нашите хора да строят до самите скали.
Нос Свети Стефан, който е най-облагодетелстван от към високи скали също не е пожален. Строят се даже къщи тип бункери, може би за да избегнат ураганния вятър и обледяването през зимата.
Има и такива басейни — точно над морето.
Скоро това ще е частен имот с ограда — преминаването забранено!
Идеята ми съвсем не беше да пиша и показвам на какво е заприличало черноморието ни на юг. Преди години с пещерното дружество в Бургас идвахме редовно да катерим скалите с алпийска техника на този нос, който много знаят като Германката. Исках отново да се върна там и да поснимам бурното зимно море. Освен грозните гледки все още могат да се видят и хубави, преди да преградят всичко с бетон и заграждения.
Вятърът е толкова силен, че едвам се удържам прав за да снимам, колкото и да не личи по снимките.
Още с вдигането на апарата целия обектив се покрива в пръски, а пръстите ми се вкочаняват от студа.
Ако се вгледате ще видите паметни плочи по скалите на хора намерили смърта си в този бушуващ ад.
* * *
Коментари “7”
Страхотни снимки, поздравявам за което. Наистина районът е станал отвратителен с тези строежи, лятото едва стигнахме скалите на Германката с баща ми поради загражденията. Не знам доколко тези хора имат право да строят и да ограничават достъпа на останалите, но едно е сигурно — туризмът в България е тръгнал в грешна посока.
Браво! Както винаги страхотни снимки.
Застрояването и останалата свинщина няма да я коментирам, тя е повсеместна.
БГТурист, същото ми се случи и на мен миналото лято, някъде юни месец… Мизерията е пълна и това блогиране на Гената е в перфектен синхрон с моите жалвания от хотела на Веселие.
Това не намалява качествата на снимките, разбира се… Запенената Германка е страхотна гледка.
Страхотни снимки при трудни условия! Иначе обявявам бойкот на БГ Черноморски ненаситни предприемачи. през Септември, ако е рекъл Бог, съм в Гърция.
Евгени, направо ти завиждам благородно за прекрасните снимки, направени на Германката. Това беше любимото ми място на българското черноморие. За последно бях на Германката лятото на 2006. Нека си го кажем направо цялото българско южно черноморие е Прекрасно Посрано! На Германката звинаги ще й липсва онази дивна прелест, която имаше и която ще остане само в нежните ми спомени от детството. Спомняте ли си оново каменно дърво, което послужи в един филм, и то беше част от прекрасния пейзаж. А колко риба пък там на времето ловяхме с баща ми. Жалко, много жалко, че България си има управници, които мислят само как да си не напълнят, а направо да си натъпчат джоба, а за съжаление не за това, което ще оставят на идните поколения!
На теб Евгени още веднъж Браво за хубавите снимки!
Строителството е основния отрасъл, който за момента движи българската икономика.
За снимките — много са хубави, за останалото — много е тъжно. Както е тръгнало след още не много години ще трябва да гледаме морето само през огради, мрежи, че и боклуци. Кво стаа, бе хора — не знам. Няма ли спиране това бетониране?