Отдавна се каня да посетя Жеравна през зимата, когато снега е обсипал тесните улички и е навял снежни козирки по покривите. Разбира се, идилията можеше да бъде пълна, ако беше натрупало повече и вместо следобед се бях озовал тук по съмване, преди снега да бъде отъпкан.

Като фотограф, снимащ предимно природата, ми е трудно да открия подходяща композиция, когато снимам сгради. В случая, хем искам да хвана преспата, хем цялата къща да влезе в кадър. Реших въпроса с панорама от два кадъра.

За мой късмет, слънцето се показа малко преди залез и огря в мека светлина селцето.

От предните ми идвания, бях останал с впечатление, че Жеравна е една огромна плетеница от улички с безброй къщи. На десетата обиколка, след като забелязах, че се въртя в кръг, осъзнах че това всъщност е едно миниатюрно селце.

Странджанските села, където също голяма част от старите къщи са запазени, не могат да се сравняват с Жеравна. Тук още отеква отзвука от времето на възрожденците, почти всяка къща е превърната в музей...

Представете си четири часа обикаляне, без почивка. Така и не намерих къща със светещо прозорче и димящ комин, която да снимам по залез.

А залезът беше безумно красив, както и самата Жеравна.

Предполагам къщата музей на Йовков е била затворена. Нали е на по-високо, предполагам, че на залез ще е интересна особено със снежна шапка...

Много хубава Жеравна през зимата, предполагам както и през другите сезони :)

Еееех, Жеравна, приказно местенце!