Две изконни поуки бяха безспорно доказани в този преход - "Човек се учи от грешките си" и "Повторението е майка на знанието". Първо, изкачих връх Безбог от грешната страна, за да разбера на връщане, че буксуването в клека е било безсмислено. Второ, прецаках безценен час в мръзнене, вместо да продължа към Полежан.

Тръгнах да изкачвам връх Безбог от северната страна, но още в самото начало попаднах в гъст клек. Снегоходките затъваха в мокрия сняг, преплитаха се в клоните. След изтощително буксуване в клекарника, най-сетне набрах височина и излязох на чисто. Малко под Безбог, времето драматично се промени. Яркото слънце се скри зад облаците, излезе виелица. Обстановката се влошаваше все повече. Нямах друг избор, освен да се върна в хижата.

Съобразно новия план, станах в три сутринта и отново потеглих към Полежан. Този път не повторих грешката да мина през клека, а продължих през Безбожка порта. Озовах се на връх Безбог час по-рано от планираното. Не познавах маршрута нататък, нямах идея накъде да продължа. В тъмнината нищо не се вижда, а изляза ли на открито, ураганния вятър ще ме издуха като перце. Намерих не толкова ветровито място и зачаках, свит като шушулка. При първите светлини на зазоряването събрах смелост и се отправих в пастта на бурята. Оказа се, че в седловината почти не духа и съм чакал напразно. Потеглих към върха.

В ниското се стелят облаци.

Броени метри под върха вятъра се усилва, а на моменти поривите почти ме събарят.

Навръщане установих, че изкачването на Безбог е било безсмислено, тъй като върха може да се подсече. При добро време и стабилен сняг, от хижата до връх Полежан, са към два часа и половина път, при умерено темпо.

Има и един друг хубав народен лаф: "Човек се учи докато е жив". Навлизаш и в сферата на големите панорамни снимки. :)