Цяло събитие е да завали сняг в Бургаско. В повечето случаи, както и сега, той започна да се топи още преди да натрупа. Странджа, като планина със свой собствен климат, реших че ще е побеляла прилично и ще мога за първи път да я видя в снежна премяна.

Изгревът ме завари до село Крушевец, малко преди да съм навлязъл в полите на Странджа.

Пътят до Малко Търново е прилично почистен и опесъчен, но на влизане в отбивката за село Визица прилича повече на писта за бобслей. Разликата в температурата е с -5°C градуса от тази в града.

Малко преди селото конете се оправят сами с търсенето на трева под снега, като я разравят с предните копита.

Бавно, бавно по заледения и заснежен път се връщам в деветнайсти век или по-точно в село Кондолово, което тогава се е казвало Мързево.

Времето е замряло и някои от старите къщи са се покрили в странджанска пелена.

Клоните на дърветата едва удържат мокрия сняг и от време на време създават впечатление, че продължава да вали. Село Кости се появява като от приказка.

Старият път, свързвал някого Кости с Малко Търново, е все още жив. Както личи не съм първия, който минава по него за деня.

С наближаване до резерват Узунбуджак се показа и досадната бодлива ограда, която отхапва едно голямо парче от Странджа, зад която никой не знае какво става. Както и очаквах, единственото за криене са модерните вишки на ловджиите и специално оградените терени, от които трудно може да избяга дивеча. По очертанията на черния път излязох до Резовска река. До нея се достига сравнително трудно, заради стръмния и горист релеф на Резовското било, но от тук се стига безпрепятствено.

На връщане се качих на хълма да погледна от високо снежното село Кости.

Дестинации

Коментари (4)

Прекарах една прекрасна вечер с твойте разкази. Благодаря ти:)

Прекрасно. Набирам смелост и сила от тези фотогрофии. Благодаря, че ви има.

Разкошни фотографии и впечатления!
Благодаря!

спасибо за снимки!!! супер!!! Кости- много хубаво!!! имаш ли още снимки за Кости??? много обичам този село.