Цяло събитие е да завали сняг в Бургаско. В повечето случаи, както и сега, той започна да се топи още преди да натрупа. Странджа, като планина със свой собствен климат, реших че ще е побеляла прилично и ще мога за първи път да я видя в снежна премяна.

Изгревът ме завари до село Крушевец, малко преди да съм навлязъл в полите на Странджа.

Пътят до Малко Търново е прилично почистен и опесъчен, но на влизане в отбивката за село Визица прилича повече на писта за бобслей. Разликата в температурата е с -5°C градуса от тази в града.

Малко преди селото конете се оправят сами с търсенето на трева под снега, като я разравят с предните копита.

Бавно, бавно по заледения и заснежен път се връщам в деветнайсти век или по-точно в село Кондолово, което тогава се е казвало Мързево.

Времето е замряло и някои от старите къщи са се покрили в странджанска пелена.

Клоните на дърветата едва удържат мокрия сняг и от време на време създават впечатление, че продължава да вали. Село Кости се появява като от приказка.

Старият път, свързвал някого Кости с Малко Търново, е все още жив. Както личи не съм първия, който минава по него за деня.

С наближаване до резерват Узунбуджак се показа и досадната бодлива ограда, която отхапва едно голямо парче от Странджа, зад която никой не знае какво става. Както и очаквах, единственото за криене са модерните вишки на ловджиите и специално оградените терени, от които трудно може да избяга дивеча. По очертанията на черния път излязох до Резовска река. До нея се достига сравнително трудно, заради стръмния и горист релеф на Резовското било, но от тук се стига безпрепятствено.

На връщане се качих на хълма да погледна от високо снежното село Кости.

Прекарах една прекрасна вечер с твойте разкази. Благодаря ти:)

Прекрасно. Набирам смелост и сила от тези фотогрофии. Благодаря, че ви има.

Разкошни фотографии и впечатления!
Благодаря!

спасибо за снимки!!! супер!!! Кости- много хубаво!!! имаш ли още снимки за Кости??? много обичам този село.