Венеция

Мечтата за Венеция се е загнездила във въображението ми от дете. Пластмасовата гондола още се поклаща над телевизора, като далечен избледнял спомен. Гондолиерът, със застинала усмивка, ме пренасяше в един приказен свят. Детските илюзии избледняха, а реалността сега е такава, че просто отидох, видях и се върнах зареден с магията на този неповторим град.

Мечтите са хубаво нещо, докато не се намеси действителността. Дори в края на ноември, когато дните са мрачни и къси, а слънцето е избягало на юг, във Венеция е все така пренаселено с туристи. Всичко живо се струпва на площад Сан Марко, което е разбираемо, заради концентрацията на забележителности в тази част на града.

venice

Ето ги гондолите, които някои автори оприличават с ковчези, заради черния лак и други сходни черти.

venice

В първият ден сякаш бях попаднал в лабиринт. Това са стотици преплетени улички, по които можеш да минеш многократно без да запомниш.

venice

На вторият ден започнах да схващам логиката, като очертавах на картата откъде съм минал. После започна да ми прави впечатление, че кварталите в града коренно се различават. Едни, където са концентрирани магазините, са пълни с хора, други, за голяма изненада, са направо пусти.

venice

Някои от каналите са като главни пътища, по които преминават гондолите.

venice

Наклонените кули са характерна гледка.

venice

Базиликата Санта Мария е една от отличителните сгради на Венеция.

venice

Никакъв шанс да се покаже слънцето и този ден. Поне рано сутрин край Сан Марко е значително спокойно. Това е времето, ако човек иска да се докосне до магията на Венеция.

venice

Оказва се, че в лагуната има и други не по-малко интересни градчета. Едно от тях е Бурано – съвсем малък остров, с разноцветни фасади на къщите.

venice

Съвсем наблизо е Торчело, който е по-скоро парче суша с огромна кула и стара базилика.

venice

Най-сетне взе, че се появи цвят в небето. Гондолиерите не се стараят да спазват дрескод. Повечето са без шапка, други са с маратонки…

venice

Пълна загадка е как се оправят Венецианци, когато нивото на водата се вдигне толкова, че залее приземните етажи.

venice

Залезът ме хвана близо до моста Риалто, където се натъкнах на друг голям пристан с гондоли.

venice

Лодките се покриват старателно, когато не се ползват.

venice

Заклещен в глуха уличка край Гранд-канал дочаках да избледнеят красивите цветове на залеза.

venice

Разнообразието от улици, канали и мостове във Венеция е огромно. Човек трябва да прекара месеци, за да се ориентира без карта.

venice

Хубавото е, че както вървиш попадаш изневиделица на отворени пространства, наречени Campo, често с църква/кула и кладенец.

venice

Един от ориентирите е мостът Риалто, който свързва кварталите през Гранд-канал.

venice

Последният ден от престоя ме удиви със съвсем чисто небе. На разположение, обаче, имах едва час да се полюбувам на лазурната светлина.

venice

Пристанът с гондолите се превърна в любимо място още от пръв поглед.

venice

В непосредствена близост е мостът на въздишките, по който навремето са откарвали затворниците и под който сега влюбени двойки се вричат един в друг.

venice

Целият град е произведение на изкуството, който отново и отново искам да преоткривам, и за който да продължавам да мечтая.

venice

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *