Не бих тръгнал да изкачвам втория по височина връх в Стара Планина - Голям Кадемлия (2276 м), ако не беше тази причудлива военна база. Любопитството ме измъчваше още от хижа Тъжа.

В изгарящата обедната жега преминах през живописния резерват Соколна.

Върховете се редяха един след друг, ставаха все по-високи. В седловината, където започва масива Триглав, наближих извора. Запасен с животворната течност, нямаше връщане назад. След стръмно подсичане излязох на връх Мазалат, откъдето за пръв път се откри гледка към Голям Кадемлия.

Когато отворих вратата на заслона бях леко объркан. Очаквах да видя нарове, но вътре имаше само голяма маса и три пейки. Толкова бях грохнал след осем часа вървене, че това ми беше напълно достатъчно.

Въпреки неудобната за спане маса, трудно станах преди изгрев.

Диви кози, заслепени от изгряващото слънце, не ме забелязаха, докато не тръгнах към тях.

Връх Марагидик и хижа Тъжа под него.

Ботев, само със сто метра по-висок, почервеня.

По обратния път предвидливо заобиколих Триглавските върхове - Малък Кадемлия и Пиргос, долях си вода на изворчето. Преминах двете опасни подсичания, поговорих с младия хижар на хижа Соколна и само за четири часа, с омекнали от вървене крака, бях на изходна позиция.

Дължина на прехода: 30 км; Денивелация: ~3000 м; Време за изкачване: 8 часа; Време за слизане: 4 часа; Опасни участъци: две стръмни подсичания на отвесни ръбове; Вода: 6 л. или 3 л. с доливане на изворчето.

http://www.evgenidinev.com/seen/triglav/

Posted by Evgeni Dinev Photography on 31 август 2012 г.