Като юноша редовно щъках по Пирин и Рила с приятели. Преходите бяха сериозни - от една до две седмици. Мъкнехме трийсет килограмови раници, пълни с консерви, дрехи и какво ли не още. С чифт кубинки обикаляхме чукарите и въпреки всичко ни беше весело и леко.

Сега, с наполовина по-лек багаж, тръгнах по познатите пътеки. С бърза крачка поех от Вихрен, през Бъндеришките езера. След дълго драпане по камънаците излязох на билото. Различно усещах Пирин преди. Сега си гледам GPS-а и си мисля колко трябва да се изкача, къде е следващото спускане, колко остава до Мозговишка порта и почти забравям да вадя фотоапарата. A и някои гледки трудно могат да бъдат пресъздадени.

В заслона цвърчаха едни наденици, разливаха се ракии... на другата маса стояха неотсервирани кутии от бира. И всичко това се качва я с катъри, я на гръб заради пишман туристи дошли да се тъпчат и наливат.

Моя милост си пийна водица, опна си палатчицата и продължи да се катери по чукарите към красивия Кралев двор.

Като муха без глава се мотах насам-натам, а времето си течеше. Върховете изглеждат дребнички, понеже заслона се намира на 2500 метра н.в., което си е високо за нашите планини.

В пет сутринта будилника се раззвъня. Развиделява се, трябва да се измъквам. От предния ден си харесах Малокаменишките езера (точно под Тевното).

Далеч по-добре би било да се помотая от другата страна на Тевно езеро, където се открива много по-широка гледка към Каменица.

Но където и да е, на един недоспал и недоял човек, не трябва да му са дава фотоапарат в ръцете. Няма какво да се очаква от него.

Pirin

Какво стана с това пиринско време, взе че се заоблачи вместо да се покаже слънцето.

Докато се връщах към Вихрен и си правех планове къде да нощувам, времето не се оправи. Тийнеджърските вълнения отдавна си бяха заминали, запалих двигателя и отпраших към града.

Pak si bil na strahotno mqsto i snimkite sa prekrasni, makar ti samiqt da si kriti4en kam nqkoi ot tqh. S netyrpenie o4akvam sledva6tata ti razhodka i da ni pokaje6 kakvo si vidql tam. $est i po4etaniq ot men, radvam se, 4e sam tvoj sygrajdanin! :)

Тези цветните филтри са супер яки. Последната снимка май най-много ми допадна, а и тази дето е в началото, може би щото ме кефят снимки с по-изразен преден план.

Там на този заслон, чух че бил кофти хижаря. Има ли нещо вярно в това?

Тоя преход беше много бъхтене за нищо, ама така е било писано.

Хижарят се е кротнал и вместо него хижарката обслужва туристите. Приятна жена, върши си работата с удоволствие.

Бе то бъхтенето в планината идва добре, но мизерията е докато стигнеш до там... поне за мен. А и Пирин си ми е далече, пък за теб представям си каква мъка е...

Всичко е далече от Бургас, освен морето.

това място е страхотно. преди години се бях запътил натам, но поради лощо време не успях да стигна

Адмирации за снимките! Аз се надигнах от Варна и стигнах до Тевното, но на сутринта минахме през Момини двори (мисля 1 до друг с Кралев двор бяха...). За хижаря чух, че щели да го съдят, защото набил едни палаткари... тцтцтц, а хижарката си е наистина супер! Това за туристите си е така, чудя се как не могат за 2 дни да забравят малко за цивилизацията и да ядат и пият каквото горките катърчета са домъкнали на тая височина ;-)))

много е хубаво