В ниските части на планината е люта зима. От дни се стели мразовита мъгла, която е покрила дърветата с пластове сняг. По високите части на балкана, обаче, господар е слънцето. Зимата все още не си е отишла и борбата за надмощие е ожесточена. Точно по изгрев, ледени облаци изпълзяват от мрачните долове и устремено се придвижват към върховете.

От Рибарица, покрай река Заводна, пътят ни отвежда до разклона за хижа Вежен и Бенковски. Оставяме колата и продължаваме пеш по пътя, който в сухо време стига почти до хижа Беновски.

Свидетели сме на инверсия, където в зона от 1000-1400 метра всичко е покрито в дебел слой сняг, а нагоре, освен по билото, почти липсва. Облаците действат като тапа. В дъното се виждат върховете над хижа Мазалат.

Балканските форми са нежно изваяни.

Домакините в хижа Бенковски са едни от най-вежливите хижари. Затоплиха спалнята и ни гостиха с чай, който тук е безплатен.

Да изкачваш връх в Балкана, не е като да катериш такъв в Рила или Пирин. Денивелацията и разстоянията може да се еднакви, но някак си в Стара Планина е много по-уморително. Вървиш, уж виждаш края, а се оказва че не това е върха, а следващия, който също не е и така, докато не го изкачиш.

След близо два часа сме на връх Братаница, малко преди да изгрее слънцето.

Одеяло от облаци покрива планината до височина около 1500 метра. Лъчите на изгряващото слънце едва докосват хълмовете. Минути след това и те потъват в мъгла. Къщурката, която се вижда, е била мандра на времето. Сега, е просто поредната рушаща се постройка.

Ледените облаци неумолимо се изкачват все по-нависоко, и щом докоснат голата гора, моментално я заскрежават.

nice work. ..its profesional :)

Честита Нова Година и За много години!
Огромно удоволствие е за мен да гледам през Вашия обектив!
Надето