Първият ден от задължителната есенна фотосесия започна в резерват Стенето. Бях минал от там през пролетта, нямаше начин да не повторя и есента.

За разлика от предния път, когато се спуснах от хижа Дерменка, сега тръгнах от долната страна, през село Черни Осъм. Още в началото има портал, който изглежда е отворен през деня. От там с автомобил се преодоляват десетина километра разстояние, като се минава през охранителна вододайна зона. Друга бариера спира навлизането в резервата с кола, където трябва да се преодолеят към пет километра черен път покрай реката до навлизане в реалната - планинска част на резервата. Това пък дава възможност да послушаш шума на реката и да се порадваш на есента в цялото и великолепие.

Неусетно достигнах пътечката, където започва изкачването в гористите дебри на Стенето. Скоро се излиза на огледна позиция и планината се разстила като пъстър килим.

Реката шуми неуморно в тясното ждрело.

Добри хора са монтирали метална коза на стърчаща над гората скала.