Гората край устието на Велека се раззеленява с ритъма на пролетта.

Пътечката е потопена във вода. Успокоително е, че поне калта не залепва за обувките.

До излизане на открито вече бях прогизнал до кости, а ми предстоеше да се върна по същия път. Час преди това бях на скалистият Синеморски бряг.

Където безмълвно стърчат две скали, наречени Корабите.