Шаро е сърдит. Не одобрява когато чужди елементи се навъртат около стадото му.

Калово беше единственото селце в Странджа, в което не бях стъпвал. Пушат едва няколко комина.

Заберново също изглежда опустяло.

Типично за Странджанските села, църквите се състоят само от камбанария.

Портата е осеяна с некролози. Броят им вероятно е по-голям от този на местните жители.

Уличките са приятно отрупани със сняг.

Село Визица е на самия път.

Бялата премяна на Странджа, уви, е временна. Съвсем скоро снега ще стопи и всичко отново ще е сиво.

На изток към Ахтопол, няма спомен да е валяло, но пък морето е бурно, чак гневно.

Скалите спират вълните, водата в залива е учудващо спокойна.

Старият маяк все така с години устоява на безспирните морски плесници.

Добрееем, благо! Толкова сняг по Бургаския край не съм виждал от доста време :) Каручката е харабия, тихото заливче - също. Смени небето с нещо ярко синьо и с облачета и ще стане като лято :)

Ха, честно казано очаквах малко по-подробно разказче, след като видях снимките в панорамио. Иначе тези с маяка къртят!

Страхотни снимки Евгени, много поздрави от София!

Прекрасно си видял Странджа.

Прекрасно си уловил чистотата и спокойствието на зимния сезон.

Незнам как го правиш - снимките ти всеки път са толкова красиви, че се питам къде ги намираш тези хубави кътчета в България...