Проходът тънеше в гъста мъгла, а дърветата бяха надвиснали от тежестта на снега. Заизкачвах се по 894-те стъпала към паметника, и малко преди него се озовах над облаците. В далечината, над тях, едва успяваше да пробие самотен връх.

Облаците бяха малко под нивото на върха и покриваха всичко, докъдето стига поглед.

Изгревът наближаваше и меката розова светлина се променяше в ярко оранжева.

Съвсем скоро слънцето се подаде зад Бузлуджа.

Централен Балкан.

След минути мъглата се надигна и покри върха.

Оръдията, с които опълченците са отбранявали Шипка от поробителите.

Чудни са. Чудесен визуален подарък за утрения празник. Благо за което.

Еееее страхотни кадри.. както винаги си на време за снимки.. Страхотни снимки..Гледам, че са сложили и ветрогенератори, което прави снимката още по-ефектна..Много добре..
Поздрави

Чудни кадри! Как успяваш?!

Много красиво.Заслужавало си е мръзненето и изкачването на близо 900 стъпала рано сутринта :)

Страхотно както винаги!не можахме да се изкачим на 3 ти март по обективни причини ,но Евгени ни заведе там отново както само той може!сем. Цветанови