Пътешествие в търсене на нещо, което го няма.

Бях твърдо решен да обиколя колкото се може повече места тази есен, но още на втория ден от пътуването осъзнах, че съм прибързал. По план отбих в Мъглиж и поех по път, който според картите стига до Плачковци от другата страна на Балкана. Живописното ждрело на Мъглижка река тепърва се прошарва.

В село Селце пушат комини, всичко наоколо е покрито със сняг. След известно премеждие с кал и дупки пълни с локви пътя постепенно става непроходим заради неразчистения сняг. Още тук трябваше да завия обратно и да се прибера, вместо това поех към прохода Шипка.

Докато пътувам слънцето пробива през облаците и осветява тополите, които единствени са се прошарили и за късмет минавам покрай тях.

От северната страна на Балкана отбивам в Дряновския манастир. Листата са в ужасен зелено-кафяв цвят.

Есента съвсем закъсня, а е края на октомври.

Лятото правих опити да се добера над манастир Света Троица до Търново, но не успях. В такива случаи ставам много инат. Клонеше към залез и бързах като невидял. Изпочупени клони препречваха пътя, което ме забавяше още повече докато ги отсека. После следваха драките и ужасния звук от дране в боята. Като по чудо се ориентирах и успях да изляза точно над манастира, който е на 50 метра под отвесните скали.

Страховито е да застанеш на ръба, защото само от там може да се види манастира. Стъмни се и се отправих към „хотел" колата с надежда за хубав изгрев и на поне малко мъгла над Янтра сутринта.

Очакванията ми тотално се разминаха с действителността. Жалък, болнав изгрев, без облаци. Тънка, едва видима струйка мъгла над реката. Гората отново е в този ужасен зелено-кафяв цвят.

Не ми потръгна вчера, не върви добре и днес.

Отсреща слънцето облиза Преображенския манастир, а аз си припомних отново срещатата с драките и скърцащия звук.

Хотница, що-годе закърпи положението и вече таях надежди, че в планината всичко ще е както трябва.

Водата тук е със същия цвят като на Крушуна.

Близкият водопад Момин Скок, в Еминския каньон, е фурия. Различава се тотално от спомените ми, когато беше съвсем тънка струйка.

Откъдето и да го погледнеш си е красавец.

Обзе ме увереност, че в планината есента със сигурност е дошла. Отклоних стотина километра на югозапад към Априлци и донякъде бях обнадежден от гледката към исполина Марагидик.

Нетърпеливо бързах към паркинга за хижа Плевен. Покрай пътя, сякаш е минал унищожителен ураган и е изпочупил клоните. Колкото по-висока става надморската височина, гората става все по-зелена, само върховете на буковете жълтеят. Тръгнах по пътеката към хижата, но скоро се отказах. Есента не беше тук, не успях да я намеря.

За мен пък природата винаги е красива, дори и с тези кафяво-зелени листа. Това е просто още едно лице на онова, пред което можем само да се преклоним. Чудесни снимки!

chudesni snimki kakto vinagi-dano poveche hora da gi vidiat!!!!!!

Сърцето ми се стопля, като гледам снимките и чета коментарите ви към тях. Струи любов и топлина. Благодаря ви за това!

Дааа, ненормалното време тая година си е казало думата и в Централен Балкан. Вчера се качих за малко на Витоша и до около 1000 м.н.м.в. има чудни цветове, но от оттам нагоре листата са останали по дърветата, попарени от ранния студ, сиво-зеленикави и сбръчкани.

W rodopite e super. W Smoljan-Kanjona na wodopadite i Krystowa gora e galto i cherweno. Naprawih hubawi snimki. Utre zaminawam za Maglig no az ste prawja malak turisticheski prehod pokarj rekata to "Skoka", moge da mina i prez "Rawnja". smiki ste kacwam naj rano kraja na drugata sedmica kogato se pribera w kasti.

ЧУДЕСНИ СА ПОЗДРАВИ