Сакарският пейзаж се състои от хълмисти поляни и разпръснати край граничната бразда села.

Потеглям рано.

От село Мамарчево запрашвам по офроуд трасето. На селската чешма се е събрала ловна дружина. Сигурно си мислят, че съм от техния отбор, но когато ги подминавам остават разочаровани. Докато ловджиите гърмят с техните пушки по огромни зайци, аз съм крачка пред тях и стрелям с фотоапарата към мъгливите полета на Сакар.

В мъглата се появява село Лалково.

Sakar

След Вълча Поляна навигацията по черните пътища не върви добре.

Прикрит в мъгла и треволяци, пътят ме откарва все по-близо до турската граница.

Sakar

Подминавам още няколко китни селца и в далечината изплува кулата Букелон.

Sakar

Село Маточина изглежда така, сякаш е било изоставено преди десетки години. Почти обезлюдено е, повечето къщи са на път да рухнат, а спомена от някогашната цивилизация е изчезнал.

Matochina

Букелон

В региона има няколко скални църкви, които са издълбани в скалите от монаси еретици през X век. Тази до село Маточина представлява куб 3×3 метра.

Следващата скална църква е до съседното село Михалич. Монасите тук са се потрудили повече. Отвътре тя не е просто куб, а е с куполи.

Mihalich

От тук до село Щит пътя върви зад граничната зона - от едната страна са оградите, а от другата вишките разположени на всеки километър.

Чиче, всичко е прекрасно, както винаги. Обаче да те питам, що не пускаш едно маршрутче начертано по картата (ако трябва с няколко линийки в Гугъл Мапс)? Иначе бая трудно се следи - четеш, четеш, видиш село, търсиш по карти, обратно към четенето, после пак търси...

Тия fake hdr хави с облачетата много благи. Кефи ме, че правиш небето мастилено синьо. Аз лично го предпочитам по-магентесто :)

Право думаш! Отплеснах се и забравих да сложа траковете. Вече са на мястото си.

Страхотно е, направо онемях. На първото ми връщане ще се опитам да го вамеря. На човек, който не живее в страната ни не са му за показване такива неща, защото...