Случва се да се запътим нанякъде, а да пристигнем другаде. Това другаде, благодарение на непредвидени обстоятелства, понякога е точно там, за където сме искали да се запътим.

Като в сън, се озовах на приказна поляна.

Благодаря на конете, които бяха на правилното място.

Сутринта отстъпва на деня, облаци пълзят над реката.

Обувките ми вече бяха вир вода, а катеренето по мокрите скали се оказа трудна задача. Колкото и да внимавах, на слизане взех че паднах и здравата си ударих коляното.

Все пак, да не подмина цветченцата и тревичките, които така хубаво ме измокриха.

На устието на Ропотамо, рибарите тепърва излизаха в морето, а за мен деня приключи.

Коментари (2)

Адаш, и аз понякога така тръгвам за едно място и се губя по пътя. Къде нарочно, къде от откривателски пориви. Това за мен е много добър начин да откриваш малкоизвестни места, които обикновените туристи не посещават.
Значи вечния спор - фотографа или рибаря става по-рано е решен? :)

Поздрави,

Евг.

Панорамата е велика!!! Иначе и аз по този начин съм открил десетки затънтени, но много красиви местенца :)