Преходът в Рила започнах от Зелени Преслап над Паничище. За трийсе километра до хижа Иван Вазов през Седемте езера и обратно не срещнах жива душа. Цялата планина приличаше на гигантска гъба напоена с вода. В ниското пътеките бяха се превърнали във водни потоци, а във високата част, там където кишавия сняг се беше разтопил, се бяха образували мочурища. Това е непознатата Рила, където хижите са празни, а пътеките без туристи.

Маршрутът за хижа Скакавица се движи през гората, покрай едноименната река. С леко отклонение се стига до един от водопадите, в който бушуват тонове вода идваща от топящите се снегове по върховете.

Хижата е безлюдна. Маршрутът по билото не е интересен, затова продължавам нагоре по немаркиран път, който се движи край реката, пресича големия водопад и излиза на езеро Бъбрека.

Чак след като стигнах там където се разбива водопада разбрах, че е трябвало да премина реката още в ниското. Вместо да се върна и кача от правилното място предприех самоубийствено подсичане на 70 метров водопад, с риск да се подхлъзна в бързо течащата ледена вода и да се търкалям стотина метра надолу.

Под буйния грохот на водопада, спускащ се в отвесния планински склон, един луд се опитваше да запази равновесие върху хлъзгавите камъни. Със същото буйно темпо сърцето му изпомпваше адреналин. Още един камък и той беше от другата страна.

Това приключение така ме зареди с енергия, че подскачах като дива коза. Трябваше да катеря скали и да се провирам през боровинкови храсти и клек докато успея да намеря правилния път.

Rila

След което излязох на Скакавишкото езеро.

Цяла Рила горе е покрита с лилави минзухари, които се показват още преди снега да се е разтопил напълно.

Rila

На езеро Бъбрека спрях да напълня резервоара, който беше само на една вечеря.

Връх Харамията, все така красив, се отразява в една голяма локва.

Бъбрека още не се е отървал напълно от ледената обвивка

Дори докато преминавах над Седемте рилски езера не успях да забележа човешко присъствие.

Горе на превала се озовах в Рилската пустиня - пусто снежно поле и върхове закрити в облаци.

Хижа Иван Вазов се вижда отдалече, но пътя до нея е безкраен. Докато газих мокрия сняг обувките ми бяха станали вир вода и трябваше да спирам да цедя чорапите си многократно. По пътя така ожаднях, че само си мислех как ще се напия с вода от чешмата, която се оказа че не работи.

Връщането от хижата до превала се оказа изтощително. За да утоля жаждата си пих от поточета разтопен сняг. На превала облаците се спуснаха ниско и планината потъна в мъгла. Този ден Рила беше отворила вратите си само за мен.

...невероятната приказка... респект V

Честито за новата машина (очевидно си свикнал с марката и не искаш по-евтиният с 1400лв Д300 / може би заради обективите?).

Ако аз пресичах водопада щях да се притеснявам повече за фотоапарата, но изглежда раницата ти е яка и разчиташ на нея.

А защо не оставяш в ексифа поне таймстампа на снимките (и може би скорост/бленда/фокусно разстояние) ?

Иначе композицията е традиционно силна..

Раницата е точно за такива случаи -- водозащитена и много добре се захваща за тялото, затова не се притеснявах за апарата.

Аз съм болен фен на Канон, никой не може да ме убеди да го сменя с Никоня.

Снимките смалявам с Save for Web с Шопа, което премахва EXIF инфото, не знам що прави така.

Евгени каза: Снимките смалявам с Save for Web с Шопа, което премахва EXIF инфото, не знам що прави така.
Отговор: Балканът пази своите тайни ;)

Не съм фотограф, но толкова време не бях прекарвала пред галерии от снимки от много години. Възхитена съм, заблазявам на Евгени за всичко, най-много за смелостта и упоритостта. Просто от вчера си обещах, да влизам по-често и да си почивам с неговите снимки. УСПЕХ, Евгени!!!

Много са готини. И ние българите имаме много да показваме -- но много рядко го правиме?! Красиви кътчета -- чудно е!

Евгени продължавай все така.

Относно PS Save for Web i EXIF:
--------------
PS will dump the EXIF data if you use save for web, so the easiest way to solve this if you are doing a lot of JPG's is to create an action. You will want to RESIZE your photo to 72dpi, then RESAMPLE to the pixel size you want and then SAVE AS JPG. This will give you the same picture but with the EXIF data preserved. As stated above, you will need to make sure that the MODE is 8-bit before you do this. This would make a good "SAVE FOR WEB WITH EXIF" action.
---------------
Regds,
Kosta

PS. Pozdravi za neveroatniat talant i izkliuchitelno hubavite i PRO snimki!

Божествени снимки! Толкова обичам Рила и така да ми липсва...!

Не бих се осмелила да отида там през този сезон. Благодаря, че го направи вместо мен. Жестока красота и много по различно от колкото през август.

Завиждам ти за всичко, което си преживял и видял дори и за подръпванията на боровинковите храсти. Благодаря ти - защото чрез твоите снимки и аз бях там.
Когато силите на Св. Йоан Богослов отслабнали толкова, че той не можел вече да говори, повтарял на учениците си думите: "Деца, обичайте се едни други!" На въпроса им - защо им повтаря това така често той отговаря: "Това е заповед на Господа. Тя едничка ще ви замени всички други!" Успех!

Много хора си мислят че има пътека към 7-те езера покрай водопада Скакавица, но такава пътека няма. Съответно като стигнат до водопада, им остават 2 кофти алтернативи ако са искали да продължат нагоре - или да се върнат обратно до х. Скакавица, откъдето има тепърва дълга пътека до новата хижа на езерата или да се изкатерят покрай въпросния 70м водопад. Аз успях да го изкача 2 пъти този водопад през различни години без да съм алпинист или катерач, без никакво обезопасяване съответно, с раница+палатка на гърба, но не препоръчвам да се прави, опасността от пребиване е може би най-реалната, до която повечето нормални хора биха се доближили някога през живота си, още повече че като го качиш, след това тепърва има поне още час лутане по стръмни баири през храсти и без пътека, без да се вижда и билото, особено ако се мине по-отляво, докато се излезне към езерата. Като знам как за повечето хора места като Кончето са изпитание...Кончето е детска площадка спрямо Скакавица. Изкачването на този водопад оставя спомен за цял живот като един от моментите, в който се е наложило да покажеш самообладание и свръхсила, за да овладееш ситуацията и да не се паникьосаш. Браво на автора, че го е направил.