Еднодневен маршрут от Карлово през хижа Равнец и масива Равнец. Отклонение от разклона за хижа Рай и връх Ботев към хижа Левски. Слизане към Карлово през резерват Стара Река.

Дължината на този маршрут е близо 40 километра, но може да бъде разделен на две части с преспиване в хижа Левски.

Изкачването започва от Туристическия център в град Карлово. Пояс от иглолистни насаждения опасват ниските склонове на Балкана. От там пътеката навлиза сред рехава гора, докато не излиза на билната част на 1200 метра надморска височина. До където стига поглед се разстилат оголени високопланински поля, а по тях десетки стада добитък. Хижа Равнец е сгушена в малка клисура сред широколистна гора.

Балканският гръбнак е толкова могъщ, че и най-близките цели изглеждат на огромно разстояние. Изкачиш първия хълм, веднага следва друг... и така до безкрайност. Кочмара е първия от исполините на масива Равнец. Зад него непокорният Ботев е покрит в бяло с първия октомврийски сняг.

Масивът е толкова висок, че главното било на Централен Балкан се губи в общия фон.

Сред пустошта каменна колиба приютява планинските пастири.

Полудиви коне са се запътили кой знае накъде.

Тук се засичат няколко пътя - назад към хижа Равнец, нагоре към връх Ботев, на изток към хижа Рай и посоката, по която пръдължава този маршрут - хижа Левски. Стада, главно бикове и крави се излежават мързеливо на самия път и не показват признаци, че ще отстъпят. Отсрещният рид е покрит с гори, прорязани с реки и пръскала.

През резерват Стара Река тече едноименната река. Близо до хижа Левски се намира красивото Карловско пръскало.

Край реката, особено когато настъпи есента, гората се изпъстря неописуемо. За няколко дена от годината тук е истински рай.

Вече се стъмваше и за да съкратя разстоянието подкосих пътя. Право надолу, от гората през храстите се озовах в частен имот. Огромно черно куче, смесица между ротвайлер и питбул, ровеше нещо в земята без да ме забележи. Запристъпвах тихо, но това продължи за кратко. Черното чудовище ме усети и се нахвърли с мощен лай. Знаех, че не трябва да бягам и да не показвам страх, затова му заговорих заповедно или по-скоро мило - добро куче, послушно... но още щом се обърнах с гръб скочи и захапа раницата. Нямаше да ме пусне лесно, вървях заднешком с лице към него и точно да се нахвърли отново, продължавах с милите думи, като увеличавах дистанцията В оградата имаше голяма дупка и минах през нея. Ако звяра ме беше докопал, щях да пиша този разказ от карловската болница.

От може би половин година следя работата ти и много се радвам, че имаш време и желание да обикаляш по билата и горите, за да хванеш най-добрите кадри. Аз също обикалям, но нямам това време за кръстосване, като теб.Ще се радвам някой път да се засечем!
Поздрави и само в този дух!
Наско.
Zerg8.log.bg

Страхотен пътепис, напомня ми на лятото когато го изминах, но с качване през Калофер и слизане към Карлово. За съжаление аз го правя с велосипед и мъкненето, на техниката е проблем, но след като видях вашите кадри определено следващия път ще си струва да по снимам.

Браво. Аз в неделя хващам пак на там.
От години дебна това дърво пред Карловското пръскало да го снимам жълто, но явно окапва доста по-рано в сравнение с останалите. Като го гледам сега, явно и тази година няма да е...

Ухааа в страхотна форма си, Браво! Следващата седмица съм планирал преходче в масива Триглав а след това бързо връщане за да Уважа родните Копренски и Чипровски красоти, когато е най-пъстро! В Края на месеца и първата седмица на ноември пък в Родопите и така през най-шарените дни от годината!
Ще се радвам да се запознаем, като идваш в нашия край драсни някой ред!:-)