Страшно е да си в такъв момент край морето. Вятърът фучи с бясна сила, издухва вълните и хвърля ледени пръски в и без това студения въздух.

Полуостровът на Несебър е едно от най-ветровитите места, а в това декемврийско утро беше ужасяващо. Поривите на вятъра люлеят колата, докато чаках да се съмне. Морето кипи, вълни се блъскат в укрепения бряг и се изсипват върху крайбрежната алея. Най-сетне се престраших и излязох. Ураганният вятър правеше всичко възможно да ме спре. Измръзнал, без ръкавици, едва държах статива, за да не бъде съборен.

Това беше борба, но все още не се предавах. Вълните се разбиват в кея, една от друга по поразително красив начин.

Поставих си за цел да сляза на самия кей, осъзнавайки риска който поемам - да бъда пометен от някоя огромна вълна. Вече едва усещах пръстите си, а и обувките ми бяха вир вода.

След тази снимка бях залят, едва ли не погълнат. До тук с рисковете, трябваше да се предам - измръзнал и мокър, но не унижен. А гларусите се реят волно над морето, без страх, сякаш е игра.

Видео

Обикновено просто харесвам снимките ти...но този път пък нямам думи, защото тези с кейчето (най-вече последната) са 100% сред най-добрите които съм виждал! Абсолютно си струваше да се намокриш ))

Струва ми се, че се мокриш в почти всяка вода до която се докопаш :-)
Което значи че винаги имаш чифт-два резерви в колата..

Аз съм за 3тия кадър, но ми прави впечаление съвсем различния баланс на бялото (спрямо 1вата)

Чудесни кадри!
И аз си мисля, че мокренето си е струвало ;)

Поздрави Евгени

Обичам много морето, а снимки като тези го правят още по-красиво и респектиращо!
И аз се пробвам с по-дълго време на затвора, но съм много далече от истината. ;)

Много красиви снимки!
Поздрави Евгени