От Порто исках да тръгна нагоре към северозападното крайбрежие на Испания, да си довърша опознавателната мисия отпреди две години. За късмет, точно тази седмица прогнозата там беше облаци и мъгла, така че вместо нагоре, поех надолу, по Португалското крайбрежие.

Порто

С навлизането в покрайнините на града трафикът ме грабва с бясна скорост. След няколко пропуснати отбивки, като по чудо, се добрах до самия град.

Време е да сменя автомобила с кракомобила и тръгвам да изучавам този удивителен град. През Порто тече река Доуро, над която минават множество мостове, някои от тях метални.

Това сигурно е градът с най-развита транспортна система. В неособено голям периметър активно се движи всичко, което човек може да си представи, по всякакъв вид инфраструктура. Кораби и лодки, метро, влакове, влакчета, трамваи и автобуси, въжени и релсови лифтове, само конски впряг не успях да видя.

Реката е плавателна в продължение на сто километра. Във вътрешността на страната, Доуро преминава през красиви ждрела, поля с лозови масиви и селца. Ежедневно от Порто потеглят традиционни кораби пълни с туристи, които имат възможността да се насладят на хубавите гледки. Ако разполагах с повече време, за нищо на света не бих пропуснал подобно преживяване.

Историческата част на Порто е плътно застроена с разноцветни сгради.

Най-разпознаваемият символ на града със сигурност е моста Дом Луиш I.

Порто е тези градове, в които можеш да прекараш цял живот без да ти омръзне.

Висентина

При предното ми идване в Португалия бях в Лисабон, затова сега го пропуснах и продължих към природния парк Висентина. Той е разположен по Атланическото крайбрежие в два от регионите на Португалия - Алентежу и Алгарв. Първото спиране направих в селцето Замбужейра-ду-Мар откъдето започват изумителни плажове с високи бегове, златен пясък и скали врязани в океана.

На няколко места се вливат големи реки. Една такава е при селцето Одисейше.

При отлив се откриват огромни пясъчни ивици.

За известно време мой подслон беше древното градче Алжезур, което се намира по средата на парка.

С белите къщи, съчетани със светло синьо, за момент си помислих, че съм в Гърция.

Мечтана дестинация за всеки сърфист е огромния плаж Бордейра. Освен дива природа, безбрежни плажове и много безплатни паркинги за каравани, наоколо има всичко необходимо за продължително къмпингуване.

В огромни количества е и нестихващия вятър от Атлантика, който генерира вълни по всяко време.

През пролетта крайбрежните дюни тук са покрити с цветни храсти.

Тъй като това е природен парк не е позволено да се ходи навсякъде, може само по дървените пътеки.

Те са достатъчно много и обикновено водят до най-интересните места.

Надолу брегът става все по-отвесен и висок, тук-там от океана стърчат откъснати скали.

Преди да се развидели тръгвам да изследвам други плажове в околността. В тъмнината се виждат само няколко осветени къщурки.

Отливът, в ранното утро, полира брега.

Целият ден след това е във владение на прилива, а плажовете за изследване нямат край. По черен път достигам до един от най-забутаните сърфистки плажове - Пенедо. Гледките тук са съвършени, една от друга по-пленяващи.

Вече им изтървах бройката и имената. Надолу към Вила-ду-Бишпу плажовете стават все повече и по-интересни. Както е слънчево, за минути от океана плъзват ниски облаци, които спират на самия бряг.

Такова чудо не бях виждал - на брега е мъгла, малко по-навътре към сушата пече ярко слънце.

Изследователската мисия на крайбрежието на Висентина е към своя край. Снимката не може да придаде усещането за мащаб, но тук брегът е висок стотина метра и да стоиш на ръба му е страховито преживяване.

Така и не можа да се изниже слънцето под облаците, като за сбогом с Висентина.

Лагос

В Лагос, на южния бряг на Алгарв, само километри по-надолу от Висентина, попадам в друг климатичен пояс. Такава жега е, все едно съм в Африка. Няма го вятъра и вълните, вместо каменни скали, тук властват пясъчни.

Като структура наподобяват на Мелнишките и Стобските пирамиди. Опасно е да се ходи сред тях, тъй като се ронят и са осеяни с дълбоки пропасти.

В края на носа се е формирала лагуна с множество отделни скали.

Това е златна мина. Лодките на местните лодкари са препълнени с пасажери. Преминават през множеството арки, но хитът е нещо като пещера. Лодката влиза вътре, бибитка, туристите ахват, после излиза. И така, лодка след лодка.

Ако слезеш долу, без да си взел билет за такъв мини-круиз, местните те гледат лошо.

Оставям ги намира, да си гледат бизнеса, и тръгвам да изследвам местните плажове. Те са претъпкани с плажуващи през целия ден, затова изчаквам прохладата на залеза. По-това време е отлив, което ми дава възможност да огледам арките, които за малко са на сушата.

В Лагос два от плажовете са култови, т.е. като за мен. Единия се казва Камильо и в част от скалата е прокопан тунел (тук не се вижда), за да се стигне до другия плаж при прилив.

На зазоряване плажът е като нов, без следи от човешка дейност.

Така или иначе, първите стъпки за деня скоро ще бъдат заличени от идващия прилив.

Съвсем наблизо е другият култов плаж - Дона Ана. Това е и единствената ми среща в Португалия със слънцето, докосващо хоризонта.

Две арабки се сбогуват с Лагос в този ден, както и аз. На пясъка са изписали Thank you Lagos.

В самият град е бил основан първият пазар за роби.

На изток от Лагос

Скалите на изток от Лагос са все така със същия произход, само че тук придобиват още по-странни вариации.

В околностите на Карвоейру всеки плаж тотално се различава от другите. Има такива, до които се стига с лодка и са нещо като пещери. Най-известната е тази до Бенажил, но аз се задоволих само с тези на плажа Мариня.

Пак благодарение на отлива се стига до особено интересно формирование - скала с двойна арка.

Този регион е особено привилегирован в това отношение. На плажа Карвальо, примерно, се стига само през специално издълбан скален вход. От всичките му страни има ниши в различни размери.

Аз се напъхах в една, която взе много бързо да се пълни с вода, чак си изкарах акъла да не остана вътре.

Така и не улучих нито един подходящ момент през цялото това обикаляне из красивото Португалско крайбрежие. Не остана време да разгледам вътрешността на страната. Иска ми се още на момента да се върна и да поправя този пропуск, но кой знае дали въобще ще имам този шанс отново.

http://evgenidinev.com/seen/portugal-north-south/

Posted by Evgeni Dinev Photography on 23 май 2014 г.

Впечатляващ фото разказ, пренесе ме сред красотите. Благодаря. Пожелания за още много интересни пътешествия.

Прекрасни фотографии, с които преживях твоето пътуване!
Благодаря! Смело напред и ти пожелавам да посетиш вътрешността на страната, за да ни заредиш с нови красиви емоции ;)

Очарователни места, представени по възхитителен начин. Живея тук и съм имала щастието да се радвам на подобни пейзажи, но от Вашата камера са уловени по един приказен начин. Трябва непременно на да се върнете, искам да видя Вашата интерпретация на местенцата във вътрешността...