Напълних раницата, взех палатка и спален чувал, за да бивакувам на някое от езерата.

Хижа Вихрен - Муратово (Хвойнато или Овинато) езеро

След като грижливо си подготвих раницата и напъхах всичко що имах по джобовете, когато затворих вратата, ми светна че съм оставил вътре ключовете и багажа. Омотах мястото на счупеното стъкло със сенника и се отправих към първата точка на прехода Муратово езеро.

Поради близостта си до хижа Вихрен и пресечна точка (Бъндеришка порта) на Муратово езеро трудно може де се намери уединение, около него постоянно сноват хора, някои дошли от хижата на пикник, други да се къпят. Същият ден от Бъндеришка порта се изниза цяла върволица тинейджъри, участващи в кампанията за почистване на (Муратово езеро) Пирин. Над 40 човека сновяха около езерото да търсят боклуци, все едно това е целия Пирин.

Муратово езеро - хижа Синаница

От Муратово езеро има сравнително кратък и лесен маршрут до Синаница, но не е особено атрактивен. Затова предпочетох да мина по различен маршрут - през връх Муратов (сега Гранитен) и Гергийските езера. В сравнение с маркирания път, този излезе с десет километра по-дълъг и в пъти изтощителен. От Бъндеришка порта щурмувах Муратов връх, който на места се оказа особено стръмен, а на слизане опасно стръмен. След стръмно спускане, успях да сляза от върха. От тук ме очакваше продължително слизане през морени към Гергийските езера.

Тежката раница и безсмисленото катерене на Муратов ме изтощиха съвсем и на Гергийските езера пристигнах грохнал. За разлика от Муратово езеро, тук почти не стъпват хора, освен баш планинарите.

Към Синаница времето започна да се разваля, което беше лошо предвещание за утрешния ден. Тотално изнемощен се добрах до хижата. Все още не бяха дошли други туристи, така че имах малко време на разположение да дремна, докато в столовата не пристигна един дядо с гръмовен глас и събуди всичко заспало в километър радиус.

Pirin

Хижа Синаница - хижа Вихрен

Прогнозата беше за преваляване с гръмотевици по планините в западна България. Би било безсмислено да продължа маршрута си към Тевно езеро, в случай че прогнозата се сбъдне. Докато се връщах, времето с нищо не загатваше за обилните дъждове, които започнаха да се изливат над цялата страна в продължение на седмица.

Страхотни снимки! Имам един много важен въпрос - променял ли ги след заснемането или са 1:1 (освен, че са смалени) с взетите от фотоапарата?

Какъв е и самият фотоапарат? Изглеждат малко прекалено истински...

Няма как да са 1:1 понеже снимам в RAW, но горе-долу съм използвал автоматичните настройки за конвертиране. Тънкият момент е малко преди залез (изгрев) и задължително с поляризационен филтър и статив. След това почти не е нужна обработка.

Браво!!! Убийствени снимки! Забелязах Canon EOS и Tokina AT-X PRO!

Поздрави ;)

Бе друго си е да барне чиляк! Филтър-милтър, фани тая крива, фани тва насищане, фани тоя смартшарп! Това е играта.

Един от класиците на родния пейзаж ми беше казал едно време - защо ти е да го разкрасяваш, виж природата какво го е създала!

Е да де, рекох му, ама искам да стане както аз го виждам, а не както всеки друг би го видял! Пък ако знаеш в главата ми какво е...

от снощи и аз се сдобих със същта токинка... и ти си виновника Гена, да я харесам толкова много...

аде - довечера съм към Казанлък... в утре вечер за 2-3 дни в БС :о)...

Много яки кадри... особенно изгравящото слънце над заснежените върхове... смазващи... :о)

За моя голяма изненада, попадайки на блога ви, забелязах, че сме минали по един и същи маршрут в долу-горе едно и също време. :)

Признавам, чудесни пейзажи. Казвам го като човек, опитвал се също да ги снима.

Иначе, дано сте намерили това, което сте търсили. Всичко най-хубаво! :о)

Поздравления за фантастичните снимки, за усета към мястото, времето, настроението...

Признавам, че съм ходил и продължавам да ходя на всичките тези вълшебни места, че съм правил някакви любителски снимки, но никога не съм запечатвал по такъв начин момента!

Разгледах с интерес всички снимки в блога и наистина е удоволствие да видя отново всичките тези места в нова светлина и един друг поглед.

Отново убийствено красиви спомени за мен. Пирин съм го обикаляла на младини 2 пъти и пак съм искала да се върна там, но времето все не ми стигаше и не успях отново. А Синаница е най-прекрасното място на Пирин и на планина в България, което съм виждала. На времето го видях в един особен час на деня и беше направо приказна приказка!

"Най-хубавото лято си отива и няма връщане назад" -- през втората половина на август бях по същития маршрут! Невероятно преживяване! Красота! Вълшебство! От тогава живея със спомена за там и надеждата, че това ще се повтори! Радвам се, че ви открих с тези прекрасни снимки!

Евала брат.