Вело Странджа: Петрова нива - Стоилово

Фотописи 24.07.2008

Често ми се случва да си организирам добре маршрута по карта, да го кача на GPS-а, след което на практика всичко да се обърка.

strandzha

Преди Петрова нива черен път се спуска към Велека където я пресича при една плитчина. В близост до реката е параклис Света Богородица, който отдалече прилича повече на обор.

Strandzha

Но вътре си е все пак параклис с бяла мазилка, свещници и икони.

Strandzha

Няма аязмо, както повечето странджански параклиси, но има чешма.

Strandzha

Наблизо пасат коне, а в горичката на сянка се е скрил хитрия добитък.

Strandzha

Долу при реката бучи багер, който копае чакъл от дънота на реката и го разпределя по огромни камиони. Само след няколко часа жизненоважната за строителството съставка ще бъде готова за нов живот из бетонния свят около морето.

Strandzha

В реката багера рови упорито, баба-циганка пере килими, а до нея се плацика цигане.

Към Стоилово пътя е отчайващо стръмен, жегата е непоносима. Изкачването на билото се състоеше в бутане на колело и реки от пот. Нагоре взе да се очертава релефа на Странджа.

Strandzha

След малко на отсрещната страна, отвъд Велека се показа Петрова нива.

Strandzha

На върха на билото се разкрива гледка към резерват Средока и граничния за резервата връх Черешата.

Strandzha

Още малко и се показва село Стоилово.

Strandzha

Посреща ме стадо магарета, които се излежават мързеливо.

Strandzha

Магаре да си в Стоилово.

Местният транспорт бездейства на обяд.

Което обяснява числеността на магарета в селото.

Strandzha

Близо се намира красивия водопад Докузак на река Мечи Дол (Айдере).

Strandzha

От Слънчев Бряг с няколко джипки са разтоварени туристи, които радостно цопат във вира.

Strandzha

Източно от пътя покрай река Мечи Дол е разположен красивия резерват Средока. След двукратно пресичане на реката се стига до място за пикник и табела указваща началото на резервата. Някъде по пътя успях да разбия главата на статива и не можах да захвана апарата за него. Благодарение на малкия шум при високо ISO и стабилизацията не останах с празни ръце.

Strandzha

Нямам думи да опиша магията, която се спотайва в това парченце съхранена гора. За малко, без да навлизам навътре в резервата, успях да видя вековните странджански букове с вечно зелен подлес и дебел килим от шума, както и огромни канари извисяващи се над реката.

Тази магическа гора така ме заплени, че едвам успях да се измъкна навреме, за да успея да стигна по светло по обратния маршрут до колата.

Strandzha

Вместо да поема по същия обиколен път след Стоилово, който предварително бях набелязал, се спуснах директно към един голям меандър на Велека. След справка с GPS-а установих, че не се движа по зададения трак, а съм се отклонил встрани. От продължителното спускане и тресене през гората от напора чак ме заболяха китките. Преди десетки години това изглежда е бил много използван път съдейки по остатъците от чакъл и почти разрушените укрепления по завоите. На места бяха изникнали дървета, а други изгубени в шумата.

Най-неочаквано в далечината преди още да различа реката се появиха огромни колони от някога съществувал мост. За съжаление без настилка над тях.

Strandzha

Накъдето и да погледна пътя беше дотук, а връщането би ми коствало около половин-един час.

Strandzha

Ще пресичам реката. Проблемът е, че течението е силно, дълбоко е, а дъното на места е тинесто. Всичко около брега е покрито с буйна растителност - коприва, къпинаци и други дращещи храсталаци.

Strandzha

Оставих колелото настрани и се опитах да мина близо до моста, където има затлачени дървета. Реката тук е плитка и единствения проблем останаха храстите.

Strandzha

От газенето сандалите ми се напълниха със смес от пръст и вода, което още повече затрудни преминаването, но след известни усилия вече бях на другия бряг. В очакваната посока път нямаше, а в посоката от която пристигнах се забелязваха едва различими следи. Батериите на GPS-а бяха почти на привършване, а без него не бих могъл да продължа. Колкото повече го гледах толкова повече се обърквах, излизаше, че ако тръгна по този път ще се върна още по-назад, но друг изход не виждах.

Отново пресякох реката, за да си взема велосипеда. Прекосяването с него беше още по трудно. Доиздрах си краката над стъпалата и поех по трудно забележимия път отрупан с шума, клони и камъни, бутайки колелото нагоре. Всеки път като погледнех GPS-а излизаше, че се отдалечавам. Най-малкото разсейване от очертанията на пътя криеше опасност да го изгубя и както се случи се оказах в безизходица. Трябваше да се върна назад, за да проверя къде съм изгубил следата. Запасите ми от вода бяха на изчерпване, но не се подадох на паниката. В най-лошия случай щях да се върна назад, да пресека реката отново и да се върна по тъмно в селото.

Качих се, може би, двеста метра над реката и се откри невероятна гледка към меандрите на Велека. От бързане да не замръкна и умората не ми беше да вадене на апарата, затова продължих упорито нагоре. В екрана на GPS-а се появи иконката на църква едва на километър по права линия. В крайна сметка се оказа, че съм поел по правилния път към Петрова нива, който се извива нагоре директно от разрушения мост над Велека, но заради големия завой на реката съм се подвел, че вървя в обратна посока. Така след изтощително бутане, с издрани крака се качих на велосипеда и съвсем скоро стигнах до колата преди здрача да се стовари над планината.

Всички снимки GPS маршрут
Ключови думи

GPS, България, велопреход, летен пейзаж, Петрова Нива, река Велека, Стоилово, Странджа

Коментари

Страхотно приключение и прекрасни снимки.

Евала! И аз ако не се изгубя, все едно не съм ходил никъде. Обичам такива психопати!

хм... със GPS не е интересно )) аз исползвам Google Earth като избирам на къда да отида пеша\със велосипед. лошо е че във Google Earth повечето на България е във лошо качество и това ограничава възможностите за пътувания ((((

Найстина невероятно прилючение. Хубаво, че в крайна сметка все пак си намерил правилния маршрут преди смрачаване. Страхотни снимки браво Евгени, това място найстина е вълшебно и те запленява със красотата си!

Прекрасни снимки!
Миналото лято направихме прехода от Стоилово до Петрова нива пеш. Магаретата ни изпратиха с опашки, бяха 7-8 :) Минахме напряко през гората, без вода, за около 6 часа отиване + връщане. Явно е била друга пътека, защото този водопад не го видяхме. Прекрасна местност, пак ще отида. :)

Opisal si tova prikluchenie strahotno :)

Na koya data e sabora na Petrova Niva tazi godina?

Съборат тази година е на 23-ти и 24-ти Август. Ето и връзка за събитието:

http://www.folklore-bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=43&Itemid=29

Всяко лято прекарвам в с. Стоилово, защото баба ми е от там. Искам да ви кажа, че това е най-прекрасното място на света :) Ходила съм на всичките тези места от снимките, природата е чудесна и който обича да пътува трябва задължително да го посети! Повярвайте ми ще останете удивени :)

LOVE STOILOVO!

Наистина с. Стоилово е най-великолепното място на света... Там хората се познават обичат и уважават! Прекарвам всяко лято там чувството е страхотно... Разходки по екзотични горски пъреки, риболов, палатки и най-важното магарешкото сафари... :)

ОБИЧАМ МОЕТО СЕЛО.

БИЛА СЪМ НА ПЕТРОВА НИВА ПРЕЗ 1998 ГОДИНА И СИ ПРЕКАРАХМЕ ЧУДЕСНО ВЕЧЕРТА ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ СЕ ВИЕХА КРЪШНИ ХОРА НОСЕХА СЕ ПЕСНИ БАЛКАНА ПРАЗНУВАШЕ НОГО МИ ХАРЕСА НИКОГА МИ ХАРЕСА. БРАВО ЧУДЕСНИ СНИМКИ СТЕ НАПРАВЕЛИ ХАРЕСА МИ ПАТЕПИСА ВИ .

И МНОГО СЕ РАДВАМ ЧЕ ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА ТАЗИ ТРАДИЦИЯ И ЧЕ ВЪПРЕКИ НЕМОТИЯТА И НЕПОСИЛНИЯ ЖИВОТ СЪРЦЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД НЕ СПИРА ДА ПЕЙ И ТАНЦУВА.
БЛАГОДАРЯ НА ОРГАНИЗАТОРИТЕ И НАЙ СЪРДЕЧНИ ПОЗДРАВИ ОТ СЛЪНЧЕВА ИСПАНИЯ.