Толкова закъснях, че трябваше да се надпреварвам с мрака, който безпощадно поглъщаше оставащата светлина. Насочих се директно към западната част на Перперикон, където догаряха последните пламъци на здрача.

Имах време колкото да щракна кулата...

локва в скалите...

и селце в далечината.

Познато :) Иска ти се да се телепортираш...

Местото е волшебно. Много ми харесва Перперикон и Родопите изобщо.