Маслен нос все още е неизследвана територия за мен. Когато и да отида там, все намирам нещо интересно.

Между залива Парашкева и нос Коракя от морето надничат остри скали, а в сушата са се врязали малки заливчета, с каменисти брегове.

В далечината перките на двойка делфини, на равен интервал, прорязват спокойното море, но са недостижими за моя обектив. Спокойствието на морските обитатели се нарушава единствено от моторите на рибарските лодки, които кръстосват често около скалите.

Древното тракийско светилище Бегликташ е впечатляващо на живо, но е невъзможно да бъде възпроизведено на снимка, така че това да се усеща.

Луната се отразява в непресъхваща локва по залез.

Маслен нос е едно от любимите ми места. Карсота над водата и под водата, ако си запален гмуркач като мен :)

Мечтата ми е следващата година да посетя и залива Парашкева, където още не съм гмуркал.

Невероятно е -няма да повярваш,че това е южното Черноморие:)

Страхотен си- всичко изглежда толкова спокойно, непокътнато, красиво и чисто, приказно...

Определено ще навестя Маслен нос следващото лято ;)

Напоследък забелязвам лека промяна в стила, която ми харесва. Поздравления и най-вече за снимката с листото.

Мога ли да попитам,тия хора дето са се появили,да не бяха с един бял джип Опел Фронтера.

Поздравления Евгени :)

Евгени, първото, което ми направи впечатление на заглавието ти беше Беглигташ и по-скоро как си го снимал. Аз също съм на мнение, че "е невъзможно да бъде възпроизведено на снимка". Просто усещането е съвсем друго, когато си там. Но определено смея да твърдя, че са едни от най-сполучливите снимки на Бегликташ!

Поздрави

С лека кола бяха.

Както обикновенно, прекрасни снимки! Браво Евгени, страхотна работа ;)