Облачното време с нищо не предвещаваше поразителен залез. За мой късмет, слънцето някак се промуши под плътния сивкав слой и както шофирах, изкушаващата светлина ме завари на възможно най-калното и безинтересно място.

Нямаше как да не се възползвам от ситуацията. Локвите измамно отразяваха светлината и без много да му мисля нагазих в тях.

Притегателната сила на залеза беше толкова могъща, че тежките окови от кал, която се налепи по обувките, не бяха в състояние да ме спрат да газя в нивата.

В края на полето съзрях тухлена барака. Най-сетне, този мимолетен, но съвършен фон от багри е удостоен с различен от локви и кал преден план.

Зрелищният светлинен спектакъл бързо отстъпи на здрача, който безмилостно потуши буйните пламъци, осветили този ден майското небе.

Кеф, супер са станали. Мене скоро ме хвана подобен изгрев, но в едно скапано лозе...съвсем нищо не се получи.

наистина е уникално, как успявате от кално да правите уникално, много се радвам, че споделяте това с нас

Уникално!!!

На "уникалното" им се викат "неутрални градиентни филтри"
Иначе браво Динев.