Изгубен в Родопите

Когато дойде есента и природата се изпъстри, не ме свърта на едно място. Хващам раницата, зареждам резервоара догоре и потеглям… нанякъде. Това “нанякъде” най-често се оказва в Родопите.

На няколко километра след летовище Студенец, на около 1600 метра н.в. пътя свърши. От тук нататък всичко беше гора, сняг и кал.

Rhodope

Имах глупостта да тръгна към най-близкото село – Ситово. Какви ли не преживявания съм имал с моята таратайка по пресечени и други терени. Сега ми предстоеше нещо съвсем ново – десет километрово спускане през планински черен път, покрит със сняг, кал и локви, под които стърчат огромни коловози. Къде занасях към стръмни урви, къде нагазвах в преспа или калище… изтръпвам като си спомня. Оставаха два километра до селото, когато се озовах в изключително тясно дере, по което течеше река от разтопен сняг. Не мога да се върна назад, заради стръмния и хлъзгав терен, нито да продължа напред. Пътят беше блокиран от поредица паднали борове.

Разполагах с неголяма брадва, даже бих казал малка. Трябваше да прережа четири дебели ствола на няколко места, за да мога да ги отстраня от пътя. След като избутах и последния бор продължих спускането до следващото непреодолимо препятствие – още по-голямо паднало дърво.

Това беше широколистно дърво, нещо като огромен храст с множество клони, което може да бъде изместено само с багер. След като бях толкова безразсъден да поема по този път, нормално бе да се озова в капан. Тук местността вече беше по-равна, а отстрани на пътя, макар и отрупана от снега имаше нещо като нива. Преодолях и това препятствие, влязох отново в пътя и след минути достигнах селото.

Sitovo

След цялата тази драма трябваше да се върна в начална позиция. Слънцето залязваше, когато минавах над Тъмрашкото ждрело.

Rhodope

Денят си замина, а най-близко беше Асеновград.

Asenovgrad

В художественото осветление на крепостта преобладава зеления цвят.

Asenova krepost

Дали благодарение на себе си или на бога, вместо да нощувам на онзи кошмарен път, стоях тук на хълма и съзерцавах любимата си планина.

Asenova krepost

Гузен от грешката, продължих с осъществяването на сбъркания план. По нормални пътища се добрах до забутаното селце Буката.

Bukata

Минах край крепостта до село Кошница. По-рано, през лятото, се бях качил до нея. Под хълма има пещера-тунел. Минава се през него, за да се стигне до върха, където е самата крепост.

Koshnitsa fortress

В Смилян слънцето започваше да напича приятно.

Smilyan

Котарак оглежда владенията си.

Smilyan

Следва село Чокманаво, където от дълги времена старата църква е част от пейзажа.

Chokmanovo

Ето го и китното селце Полковник Серафимово, удостоено с името на знаменития полковник.

Polkovnik Serafimovo

На връх Средногорец се издига паметника Родопската Шипка, по случай събитията в този край по време на Първата Балканска Война.

Srednogorets

Край Рудозем планината е по-ниска и разлата. Пейзаж характерен за Източните Родопи.

Rudozem

Правя дежурна спирка в Широка Лъка.

Shiroka Laka

Пътят не свършва тук, той продължава все напред. Понякога ще се връща по познати места или пък ще поема през непристъпни клисури, които малцина се осмеляват да преминат.


4 responses to “Изгубен в Родопите”

  1. Румен Иванов Avatar
    Румен Иванов

    Браво,
    Перфектно и професионално…

  2. Веселин Игнатов Avatar
    Веселин Игнатов

    Божествена природа! Чуни снимки! Браво на майстора!

  3. Юлия Avatar
    Юлия

    Прекрасни снимки!

  4. TripEconomy пътуване Avatar
    TripEconomy пътуване

    Страхотен и впечатляващ пост. Прекрасни снимки, благодаря, че споделихте вашия опит.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *