В Белоградчик пристигнах малко преди залез. Крепостта беше затворена. Намерих една подходяща скала, от която се открива обзорна гледка към скалите. Зачаках момента, наречен "Magic Hour", когато светлината за кратко променя облика на заобикалящия ни свят.

Първите проблясъци на новия ден ме достигнаха до една каскада на река Янтра.

Като по разписание, покрай пътя се появи язовир, целият в пушеци. Глутница лаещи кучета ме подгони. Накрая, когато слънцето взе да се показва спрях, но мъглата си беше отишла, както и лаещата напаст.

Крушунските водопади са обект на непрестанно стълпотворение от хора. Ранният час, обаче, гарантира спокойна разходка.

Разглеждането на водопадите вече се таксува с едно левче. Лесният доспът до тях привлича безсъвестни туристи, които оставят боклуците след себи си. Така, поне, има кой да ги изчисти.

Не много близо, но все в същата посока, северозапад, се намират и други хубави водопади - Копренските.

След водопада Ланджин скок пътеката е лошо маркирана и подминах другия водопад - Дуршин скок. Осъзнах това, след като излязох в началото на пътеката. Доста път извървях напразно.

Засилих се към следващия от поредицата водопади Чипровския. Прецених, че всъщност не се намира никак близо и го оставих за друг път, за да не изтърва "вълшебния час" на Белоградчишките скали.

Крепостта точно затваряше, а обиколните маршрути не ги познавам. Тръгнах по пътечка, която свършва в гората до висока скала. Изкатерих се и реших, че това е мястото и няма смисъл да губя оставащото ми време в проучване.

Открива се панорама към скалите. От тук изглеждат неизброими.

Взе да ми омръзва да стоя там и се върнах на предната огледна позиция, с хубав изглед към Балкана. Слънцето беше залязло и небето се изпъстри до максимум.

За последно, поглед към калето, преди да се мръкне съвсем.

Приказна феерия
Благодаря на Евгени че ни показва неуморно красотите на България през неговият артистичен и трудолюбив обектив.

Neobhvatna krasota pred koqto ti spira duha! Tezi kadri trqbva 6iroko da se razprostranqt. A tozi, koito ima vuzmojnost da gi poseti i se dokosne do tazi krasota sus setivata si, malko e da se kaje, 4e e 6tastlivec!

Последната снимка със скалите ме разби, жестока е! А за Копренските водопади - този дето е на втората снимка от там е Ланжин скок, а до Дуршин скок се стига за 5-10 мин от профилакториума. От това място, дето си снимал табелата с връх Три чуки на заден план, тръгваш обратно надолу и след стотина метра, малко преди профилакториума, има един черен път наляво. Хващаш по него, влизаш в гората и след малко си на водопада. Няма начин да го сбъркаш, точно пред него има дървено мостче и там екопътеката прави обратен завой. Като кача още малко снимки от Копрен в панорамио може и да пусна някой линк ;)

Е, кога пък успя да стигнеш и дотам, значи?!!

На 8106d малко смущава лявата скала как е наполвина червена - предполагам зарад град-филтрите? Прочее, къде е Крушуна, къде е Белоградчик?! Тва си е полвин държава откат...

От филтърите е, доста трябва да се внимава с тях.

Бая далечко са си за мащабите на наща държавица.

Ето това са снимки на Дуршин скок, надявам се нямаш нищо против линковете.

http://www.panoramio.com/photo/22525525
http://www.panoramio.com/photo/22525509
http://www.panoramio.com/photo/22278245

Rodena sam v s. Kopilovci,obl. Montana.Seloto e razpolojeno v podnojieto na Kopren.V momenta jiveq v Schveicaria.Smeq da sravnq Kopren s Schveicaria s prirodnite krasoti i chistiq vazduh.Nadqvam se horata da zapazqt nepokatnato tova raisko katche