Пренасям се назад във времето, когато пътувам по третокласните пътища. Покрай пътя изникват селца забравени от бога, малко да се отклоня и попадам в земи, обитавани единствено от духовете на предците ни.

Неминуем е сблъсъка с цивилизацията. Магистралата изглежда призрачно пуста.

Гледка от крепостта Маркели, която се намира на три километра от главния път София-Бургас.

По полетата, житото е събрано и сламата е навита на бали.

В китното селце Малка Поляна, на хълм брулен неуморно от хода на времето, стоят руините на старо гробище. По земята, редом с покойниците, са полегнали каменни кръстове.

Обратно в големия град. Зад плътните облаци изгрява пълната луна, без шанс да блесне над нощното море.

Вятърът си играе с платнищата на чадърите.

доста странни снимки, не бих познал че са твои по стил и пост-процессинг...хм.
чадърите и морето са интересни.

Невероятни снимки!

Мен пък ме изкефиха най-много тези с гробището... много готик. Сред тях другите, особено чадърите не ми се връзват много, но иначе поздравления за идеята.

Уау! Случайно попаднах на блога и направо съм влюбена в снимките (възторгнат емотикон)
Веднага букмарк!

Страхотни снимки, много са въздействащи! Възхищавам се на работата Ви!

От Panoramio понеже сме си съграждани се загледах в твои снимки и определено уцелих! Много хубави снимки правиш, имаш добро око! Поздравления!
Аз сега навлизам с Canon 450D от няколко месеца, да видим как ще протече по-натам...
Поздрави,
Мирка