Обичам времето да ме изненадва. Както беше притъмняло, в облаците се отвори пролука и слънцето обагри със златна светлина скалите.

За 30 секунди водата така се размазва, че заприличва на пара.

Небето е тъмно, а предния план осветен от ниското слънце.

И привидно скучните обекти предизвикват интерес, когато светлината е перфектна.

Бункерът на нос Лахна отдавна е поел пътя си към морето. Ерозивните процеси безспирно го свличат надолу. Представям си как е изглеждал този бряг преди 50-60 години - висок и отвесен, а бункера отгоре като непревземаема крепост.

Докато препускам обратно по скалите настъпи залеза. Пейзажът е апокалиптичен с тази жълта светлина, обърнатия бункер, изхвърлената гума... все едно това е светът след ядрена война.

Има такива много тъжни моменти в живота на всеки.Когато обаче се направи нужното , и се намери друг път на развитие и начин да се труди ,личностите обикновено веднага поемат в тази посока и по своему продължават да дават за общото.Не ми е присъщо да лежа на стари лаври и да си оплаквам безпомощното състояние.

@LILIA: Да не си объркала форума? За какви тъжни моменти и какво безпомощно състояние говориш...

'Перфектната светлина' е много як момент!