Пътешествие из обаятелните Родопи в разгара на златната есен.

Криволичещи долини са превърнати в язовири с причудливи форми.

Селца са нахвърляни на неподозирани за обитаване места.

Дефилетата са реки от пъстра есенна гора.

В часът на залеза боровият лес придобива ръждив цвят.

На места погледът стига толкова далече, но все тъй не е способен да прехвърли безграничните родопски гънки.

В някои от тях, вместо язовири, са се сгушили градове.

С настъпването на мрака издайнически светват околните махали.

Погледнат от височината на таз родопска твърдина, новият ден предвещава да е съвършен.

Изящна гора посреща топлите слънчеви лъчи в експлозия от цветове.

Долината се изпълва със златна светлина.

Из неведомите родопски пътища, лъкатушещи през нагънатият пейзаж, ту се появяват и изчезват китни селца.

В усоите на долините, каменни мостове от незапомнени времена стоят надвесени над планински ручеи.

Величествени руини загатват за присъствието на древни цивилизации.

Искряща, като самото злато, e есента в Родопите.

Чудна обиколка, хванал си "последния влак" за есенните цветове. Страхотна история и фотографии.

Заснето и разказано със сърцето. Поздравления!