Есен 2011
Есента тази година се оказа нетипична, не такава каквато съм свикнал да я виждам. Приех това за предизвикателство и поех по дългия път към неизвестното.
Бях си харесал едно местенце и целенасочено пътувах към него. След километри по разбити пътища и безчет родопски селца и махали ме посрещна бариера с натрапчиви знаци "Забранено за външни лица". Като партизанин, набързо се укрих в гората, с надежда да не ме надушат горските. Отвсякъде подскачаха елени и по всичко личеше, че това е ловно стопанство. Слязох до язовира, където група чифтокопитни утоляваха жаждата си.
На отсрещната страна, в багрите на залеза, се извисява величествен връх. По форма наподобява на Рорайма, само че в умален мащаб.
Без цел и посока продължих по непознати досега родопски пътища, където се спотайват красиви селца.
Неусетно се озовах при Каньона на водопадите.
Нееднократно съм бил свидетел на есента в този край. Унило и тъжно ми се стори сега.
Отпадналостта ми през деня се оказа първия симптом на настинка, която вечерта премина в нещо като треска. По зазоряване бях в Ковачевица. Със свит стомах и ужасно гадене ми идваше да пратя на майната цялата есенна идилия и да си остана в колата.
Изненадващо, Лещен ми допадна повече.
Тук се намира популярната къщичка от глина.
Вместо да се разхождам по горските пътечки, прекарах няколко часа в спане, притиснат здраво в хватката на грипа. В транс, преди залез, бях на Стобските пирамиди.
Тук разказа трябваше да приключи...
Мъглата беше като залепнала за язовира. Малко по-далече и вече се разкъсваше.
Край Земенския манастир беше лют зимен студ.
Около Разбоишкия манастир не беше никак цветно, дори се падаше в сянка.
От западните покрайнини отклоних към Искърското дефиле.
Надвесих се над Черепишкия манастир.
Последен, за този странен ден, оставих Етрополския манастир.
Агонията (пътуването) приключи по тъмни доби в Жеравна. На сутринта с нови сили изкатерих баира към горичката откъдето, се откри приказна гледка към селцето, където пушеха комини, а в далечината мъгла покриваше всичко.
Край това димящо езерце завърши моето нетипично есенно предизвикателство.
Последният кадър ми хареса най-много :)
Страхотник снимки много ми харесват. Браво.
Издържани и добре композирани, макар и изстрадани,снимки! Браво! Би ли споделил какъв е обектива? Явно - "L"...
Бъди здрав, и не се разболявай, защото чакаме още добри фотоси :-))
Евгени уникални снимки човек... Браво и поздравления!!!
Браво! И сърнички! Надобрял си много
Уникално. Чудя се толкова ли сме неспособни, че не можем да промотираме страната си, ако не друго, то поне като невероятна природна забележителност. Браво за снимките и усилията!