Скоро обмислям смяна на Sony-то с някой по-съвременен и сериозен фотоапарат. Canon 350d е най-вероятния кандидат, за който съм готов да се похарча в името на фотоманията, която ме е обзела. Идеална комбинация с него би бил и един джип, с който да кръстосвам недостъпните за простосмъртния автомобил местности.
Нос Емине е добър пример за това. От една страна е нужна добра камера за да обхванеш колкото се може повече повече от необятната му красотата, а от друга – нещо по различно от Форд Ескорт, за да се добереш до там без усложнения. А колкото до стойността на снимките, това най-вече зависи от фотографа.
Това е гледката от самия ръб на носа. Почти нищо общо няма с истинската гледка, но до тук стигат възможностите ми.
Църквата
Изглежда църквата е била изгорена и отскоро е реставрирана.
Засега само отвън.
Моят любим плаж Иракли. Скоро го очаква съдбата на другите плажове по черноморието, като Буджака например – разпродаден и застроен с разни кичави хотели, чак до самите скали.
One response to “Нос Емине”
Едно 350Д имам за тестове в офиса за последните няколко седмици и го счупихме от проби… С “китовия” обектив има някакви странни проблеми – при бленда над 8 (11 и нагоре) и варио рязко намалява разделителната способност. Мерим си с мира наше производство и смятам, че не е по-неточна (даже е по-точна) от тестовете на ДПРевю… Иначе автофокуса му е доста бърз, а и тих.
Да кажа, че ще трябва и по-блага карта, че като снимаш в raw + jpg (пък и в обикновен jpg в серия) има забавяния. За нещастие почти не се намира Сандиск Екстрем3 в БГ, а на Лексар още не са почнали да внасят Треймановци… Затова се задоволих с 1ГБ ЕлитПро на Кингстън…
Ако имаш няколко хиляди лева за тялото + свесен варио обектив (някой по-светъл) + свесен макро… Да ти е честит 🙂
А иначе за Германката – там ми беше миденото кръщение! С баща ми вадихме миди (добре де, той вади, а аз плавах с касетката и дюшека отгоре и вардих) и после що нещо изядох на тенекия… не е истина…