Пътуването от Бургас до София е екстремно преживяване, наситено с негативни емоции. Ако имате достатъчно време за губене, променете маршрута си от Карнобат до Сливен с няколко километра по-нагоре, през подбалкана. Това със сигурност ще ви осигури поне една доза позитивен заряд.

Потапянето в Балкана започва от отбивка за село Искра. Пейзажът мигновено се променя. Тук е безвремие, в сравнение с онази тясна отсечка, където всички се надпреварват да стигнат първи, в своите метални возила. Спокойствието е навсякъде, само трябва да се огледате да го видите.

Horse

Така, както си пътувате, се озовавате в село Медвен. Оставяте тенекията някъде и поемате по еко-пътеката Синия вир, покрай реката, която ще ви отведе до едноимения водопад. Съвършено място за изчистване от отрицателната енергия.

Близо до Медвен е Жеравна. Пътят се вие покрая раззелeнени поляни. Жабоци квакат доволно в блатото.

East Balkan

Пристигате в 18 век, опа, в Жеравна. Настроението започва да се насища с цветове.

Zheravna

Из тази част на Балкана, конете се срещат повече отколкото хората.

Zheravna

Спойка от камъни с кал крепи стените на къщите от векове. Натрупали сте толкова много положителни емоции за по-малко от ден, които също трябва да бъдат споени с още една вълшебна съставка, която се намира в края на пътуването.

Няма оттърване от тези коне.

East Balkan

Парк Сините камъни, късен следобед. Лифтът е приключил работа за днес. Хората са се разотишли след дългия уморителен пикник. Сами сте, а суетата е някъде там, долу. Още няколко минути и се връщате при нея.

Karandila

Но дотогава има цяла вечност, защото времето е спряло и всички тези мигове са запечатани в един незабравим спомен, който ще ви връща тук всеки път когато имате нужда от нещо положително. Пътят е придобил нови измерения. Пътувате щастливи, изчистили проблемите си там горе.

Karandila

Страхотни снимки, както винаги. Подбалканският път е наистина много живописен, но завоите точно преди София изнервят.

Един ден, като издадеш книжка с фотопътеписи из БГ искам една... :о)

някъде септември ще се роди синът ми... ще има да му показвам родните парчета из твоите страници...

пък може да се организираме - по следите на Гената Динев :о) хехе...

Шса обадиш ако тръгнеш да правиш книга, да дам едно рамо :) Нещо като "100 обекта", ама по Евгенски.

Иначе това май ти е най-поетичното пътеписче... Явно такова е било настроението. Малко ме притеснява пресиленият hdr на Жеравна, но щом те влече.

Тоя край ми е близък, защото Искра е нещо като едно от няколкото ми села, а баба ми и родата в тоя ръкав на дървото е от там (Медвен, Ичера, Жеравна, Котел...)

На Синия вир за първи път в живота си видях речен рак, м/у другото.

страхотни снимки Евгени, браво!

Наистина много красиво! Страхотни снимки!

Страхотни снимки и разказ! :)

Много хубави снимки и разказ! Благодаря! :-)

Пренесе ме в друг свят, за малко...

Браво! Тия преходчета най ми харесват :)

Здравейте, казваме се Боян и Мариела Рачеви. На Синия вир ходихме днес (24 05 2008 г.) тръбата все още пръска и ние видяхме дъгата в гората. Пиши ми кога си ходил ти и колко време тази тръба пръска там. Помислихме, че е природен феномен преди да разберем какво става там. Иначе, мястото е страхотно.

Много яки снимки, бр.

Страхотни снимки!

Наистина е много спокойно като свърнеш на Искра (както ние направихме на едно задръстване лятото). Жалкото е само, че ние срещнахме доста хора из селата и те бяха САМО роми! Няма българи вече в големи райони. А е прекрасна природата там! И ми светна...всички трябва да се върнат по родните си места. Ако скоро не се разбере, статистиците казаха: До 50 години няма да има България!
П.С. Като непрофесионалист мога само да благодаря за споделянето на снимките и рисковете, които поемаш, за да ги направиш!