Кантабрия

Северното крайбрежие на Испания е перфектната дестинация за морски пейзажи. Бреговете изобилстват от разнообразни скални форми, малки островчета и безкрайни пясъчни ивици.

Cantabria

Когато пристигнах, беше облачно и дъждовно, без изгледи за подобрение. Главният виновник за това са Кантабрийските планини, които се издигат успоредно на Бискайския залив. Те задържат въздушните маси от океана и са причина времето в този регион да е предимно облачно и дъждовно, подобно на Великобритания.

Бях си наумил всеки ден да съм на различно място, но стана ясно, че този график не върши работа. Налагаше се да остана в първото градче Лиенкрес два дена и да изчакам докато се проясни. В мрачно настроение се разходих до близкия Сантандер и почти насила извадих фотоапарата, колкото да запечатам този замък.

Отмина цял ден, а не спира да вали. Бях с кола под наем и имах свободата да тръгна накъдето пожелая. Редуваха се гигантски плажове, каквито дори не съм си представял, красиви поляни и хълмове, прекрасни подредени селца, само времето си оставаше все така дъждовно.

След опознавателно пътешествие по пътищата на Кантабрия, към края на деня, плътните облаци започнаха да оредяват. Крайбрежието е толкова живописно, че бях в голяма дилема къде точно да бъда по залез. От плажа Samocueva се разкрива смайващ пейзаж.

Все пак избрах да се преместя до близкия Playa de Portios, откъдето се подава чудновата арка оформена подобно на буквата П. Брегът е много висок и стръмен. Отдолу оглушително се разбиват вълни. Да сляза изглежда невъзможно, дори самоубийствено. Долових очертания на пътечка и след миг вече бях на нивото на океана. В ниското скалите изглеждат още по-страховити.

Cantabria

По залез започна отлива, но все още беше твърде рано океана да се отдръпне дотолкова, че да се открие пясъчната ивица. В борба с постоянните вълни и хлъзгавите камъни, това беше най-големият ми успех да се доближа до арката. В тъмното изгубих пътечката, откъдето бях слязъл, и като човека паяк, някак успях да се добера до горе.

Нямаше смисъл да стоя и да чакам трети ден по-добро време, затова поех на запад. Имах много маркирани точки, но спрях само на някои, като тази къща в скалите, която е служила за приют на отшелничката Santa Justa. San Vicente беше последното градче по маршрута ми в Кантабрия, след което продължих към съседната област Астурия.


One response to “Кантабрия”

  1. Иван Христов Avatar

    Да, в Испания има много интересни неща за снимане. Освен пейзажи има и много туристически обекти достойни за камерата на добър фотограф.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *