Най-стръмната екопътека, по която съм минавал. До водопада е едва три километра, но благодарение на стълбичките, денивелацията е 400 метра. Стига да не беше толкова задушно, разходката би била удоволствие, вместо леене на пот.

Общо взето, върви се само нагоре покрай реката, няма изгледни места, като Еменския каньон, например. Тесничко е.

Водопадът представлява тънка струя, която се лее от една скала и като духне вятър пръска така, все едно вали дъжд.

Реката не впечатлява особено. За разлика от почти отвесните стълби.

Borov kamak

Които сякаш нямат край.

Borov kamak

Но поне са ремонтирани наскоро и няма опасност от пропадане в някое изгнило стъпало.

Borov kamak

Интересно, скоро Павел Пронин мина оттам, сега ти, а аз май утре ... постепенно ще се съберат кадри за една изложба само от едно и също място :D

Поздравления за кадрите! Видях и тези на Павел Пронин от това място.
За есента замислям и аз да го посетя.
Като гледам кадрите, терена ми напомня на ждрелото на р.Ябланишка до Трън.
Благодаря за красивите кадри, и за това какво да очаквам като терен и трудност от това място.

Бях там началото на ноември. Няма капка вода, камо ли водопад. Замислените есенни снимки се провалиха. Водопада явно е пълноводен само пролетта.
Страхотни снимки, ЕВГЕНИ!!! Поздравления!!!

оооо да, аз вчера бях там! Изключително много се нарадвах на стълбичките, тъй като обожавам катеренето, а там си има доволно количество :)