В сърцето на Балкана, като свит юмрук се издига връх Ботев (Юмрук чал), опасан от стръмни склонове, от които бучат непристъпни водопади... Неслучайно сърцето на Балкана е наречено Джендем - адът е негостоприемен, и всеки дръзнал да го посети трябва да стъпва предпазливо по трошливите пътеки, за да не изчезне в бездната.

Малцина са дръзнали да преминат през Джендема. Аз по-скоро се дойдох да си припомня пътя към хижа Рай.

Времето не беше с мен - почти стигнах до хижата и трябваше да се връщам, да не замръкна в тъмното (както и стана).

На сутринта бях на екопътека Бялата река. Впечатлен съм от старанието, с което е изградена. Мостчетата и стъпалата са масивни и здрави, няма изглед да се разпочупят в близките години. Информационните табели изобилстват и са интересни за разглеждане.

Реката е студена и бистра.

Пътеката е едва 4 км. Краят и отвежда посетителите в гъста гора, където е изграден бивак.

Тук Бяла река се губи в Дяволските теснини. Труден път чака всеки запътил се да покорява Джендема.

Това е всичко, приятели.