От хижа Хайдушка Песен поехме нагоре. Облачността се беше излегнала на билото и някъде на 1200 метра височина постепенно започнахме да навлизаме в царството на мъглата.

Маршрутът за хижа Козя Стена минава плътно до границата на едноименния резерват. Вятърът неспирно шуми в листата, поскърцват стъбла.

На билото видимостта е не повече от 10 метра, порива е ураганен. Няма изглед облачността да се разсее, а имаме още половин ден на разположение. Решаваме да отскочим до Ехо и да нощуваме там. Вятърът ни замеря с ледени пръски, на всяка крачка в обувките ни се изцежда по литър вода, движим се в транс по отвесните планински склонове.

Малко преди Ехо вятърът беснее с пълна сила, излива се порой. За щастие вече сме на топло в хижата и пием чай по долни гащи, докато панталоните и обувките ни се сушат край печката.

Сутринта мъглата си е все там, а вятъра все така продължава да беснее. На връх ушите отклоняваме по кратък, но лошо маркиран маршрут. Облаците лакомо се облизват във вековните старопланински гори.

Силното течение, макар и да беше плитко, ме завлече и моментално се озовах в реката в хоризонтално положение. Успях бързо да изляза, целия вир вода.

wow!
Само мога да ти завиждам.

Страхотно преживяване ще да е било, радват ме хората, които харесват фотографията и природата =)

Тази с охлюва е супер забавна :) Приятно ходене, макар че тази пролет по Балкана не знам дали са се събрали десетина нормални дни.

TI SI IZROD V DOBRIA SMISAL NA DUMATA.KAK GI PRAVISH TIA SNIMKI NE ZNAM AMA SI NAISTINA DOBAR,I MOLIATE PRODALJAVAI DA SI SNIMASH SAS SARCE!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!:))))