Родопите са особено фотогенични есента. По който и път да минеш в края на октомври е толкова шарено, така че бях пред голяма дилема накъде да поема.

Утрото започна край добилия огромна популярност завой на язовир Кърджали.

Толкова кадри съм изщракал тук, че не мога да измисля нищо ново.

Заради профилактика, нивото му съвсем е намаляло и така е още по-живописен.

Преди Ардино, пътя минава през красиви гори, част от които брезови.

Както си шофирах бавно, гледам подвижна купа сено. В огледалото за обратно виждане става ясно, че това е дребна бабичка, която със сетни сили носи тежкия товар.

От разклона за село Баните поемам нагоре. След продължителни завои край високите Родопски върхове, следват закътани селца. Широколисните гори в този край споделят територията си с вечнозелени борове.

Чужд сред свои.

По пътя е невероятна красота.

Бързо профучавам през потискащия град Лъки. Следващата отбивка е наскоро построения параклис край село Борово.

Освен, че е издигнат на хълм, който все едно е предназначен за него, параклисът впечатлява и с архитектурата си.

Почти напускам Родопите, но колкото да стигна до Асеновата крепост.

Наоколо са разположени няколко малки параклиса.

Отново навлизам в сърцето на Родопа. Край село Равногор са Бекови скали, откъдето се открива гледка към безкрайните простори на планината.

Така пъстро завърши един есенен ден в Родопите.

Поздравления за прекрасните снимки!Тази година имах щастието да посетя Родопите!Късмет и нови успехи!

Баните - (Давидково или Малка Арда ?) - Лъки - Борово - Бачково

Преди 2 седмици открихме едно малко, пълноценно село, което го няма дори в офроуд картата, за хартиените да не говорим :)

В новият бгмапс виждам доста неща подобни на селища, но неименовани. Изглежда просто рисуват по сателитните карти (както съм ги хващал).