Атанасовското езеро е толкова плитко, че дори и да е ветровито изглежда твърде спокойно. По залез облаците се отразяват в огледалната му повърхност, а червения цвят на водата създава едно по-различно усещане.

Вървя по дигите и се опитвам да намеря различен ракурс. Тук, те се пресичат под остър ъгъл и погледнати отвисоко приличат на буквата V.

Минути преди залез водата, като че ли придобива още по-наситено червен цвят. Не мога да откъсна очи от нея, като хипнотизиран съм.

Работниците, които извличат сол, са сковали беседка. Едно мини капанче сигурно би привлякло специфична клиентела, главно птичари.

От езерото се подават колчета. Доскуча ми да вървя само по дигата и пробвах да вляза първо с единия крак, който тинята засмука. Затънах до коляно без да усетя твърдо дъно и едва се измъкнах без да падна вътре.

Последните светлини на здрача озаряват града.

По дигите е пълно с мъртви птици. Езерото е както техен дом, така и гробище. Плитчините са покрити с крила и перушина.

Супер са се получили !!

Имаш ли идея дали птиците умират от нещо конкретно или всичко си е естествено ?

Прекрасни са,браво има някаква магия....!!!Аз живея отсреща ,а сякаш виждам тези места за първи път!!Доставихте ми огромно удоволствие!БЛАГОДАРЯ ИНА,БУРГАС

На снимка от добър фотограф всичко може да изглежда толкова красиво :)