След Кантабрия, пътуването ми в северна Испания продължи на запад, в съседната област Астурия.

Същата скала гледана от високо. Плажовете са La Ballota и El Pandon.

Вече бях притръпнал, че няма да случа на нормален залез. За по-малко от минута последните слънчеви лъчи се промъкнаха и осветиха в огнено червено отсрещния бряг.

Естествено, наминах и сутринта. Тогава прилива е висок и въобще не можах да се добера близо до скалата.

Затова опънах дългия обектив, колкото и да не е подходящ за такъв тип снимки.

Трябваше да задоволя глада за снимки в Луарка.

Вътрешността на Астурия е заета предимно от планинска верига, част която е парк Сомиедо. Макар и не толкова високо, към 1600 метра, горе все още има доста сняг. Из целия парк са разпръснати такива къщурки, които се наричат Braña. Бързо се изясни, че това са нещо като къшли.

Местен фотограф ме насочи към плажа Gairua. Според него бил най-добрия в Астурия и малцина го знаят. Наистина е впечатляващ, но в това облачно време нямаше как да го оценя.

Не спря да вали и следващия ден. Върхът, който исках да видя в планината Picos de Europa остана скрит в облаците.

Не ми е било писано да случа на хубаво време в Астурия. С последни надежди, прекосих отново Кантабрия, на път към Страната на Баските.

Снимките като кадриране са чудни, но като обработка ужасни.
Личи си как ползваш някаква програма за HDR, която ебава майката на снимките.

Аз съм лаик, но в много от снимките улавям нещо прекрасно:
> скалите и нашите дела (къщите и лодките) са реалността, заобиколена от променливата нереалност на водата, вятъра и облаците,
> нашата реалност ще устои на атаките на нереалността.

& Ivanov: Според мен тук не става дума за фотография, а за изобразително изкуство