Преди да видя Андалусия представите ми за нея се изчерпваха с фламенко, цигани и обгорена от слънцето сушава земя. Да, ама не - представите са едно, а реалността друго.

Освен, че като площ е почти колкото България, Андалусия е също толкова зелена и живописна. По-голяма част от територията и е планинска, с къде по-високи планини от нашите.

Пътувайки във вътрешността впечатляват безкрайните поля с маслини, бадеми и всякаква друга селскостопанска продукция. Няма пустееща и необработена земя.

Андалусия е толкова огромна, че трудно може да бъде обиколена за кратко време, затова съм подбрал само някои интересни локации. Една такава е Монтефрио.

Повечето населени места в Андалусия си имат замък, който се издига над селището, но релефът на Монтефрио е несравним.

Един от големите градове, който няма как да пропусна е Гранада. Това сигурно е градът с най-много светофари на линеен километър. Като оставим тази особеност настрана, основната забележителност е мавърският дворец Алхамбра.

Напълно различен стил от останалите дворци.

Премествам се в провинция Малага, но доста на север, където е един друг забележителен град Ронда.

Отличава се с дълбокото ждрело El Tajo и изключително красивия мост Nuevo Ponte, свързващ стария и новия град.

Историята говори, че в стаичката над арката измъчвали пленници по време на гражданската война, а някои от тях хвърляли направо в бездната.

Като загърбим зверствата, които са се вършили, гледката към долината по залез е живописна.

Също и тази към ждрелото по изгрев.

Тук се намира един от най-старите стадиони за корида.

Уличките са неповторими и всяка си има по няколко ресторанта.

Захара е друго градче също с хълм и кула, но си има и небесно-синьо езеро.

В Олвера също си имат замък, но са се постарали добре и с църквата.

Често срещана гледка в тези градчета са саксии с цветя закачени по фасадите на къщите.

Не е за вярване но това е Андалусия - зеленина и планини навсякъде.

Вече съм далеч на запад, в региона на Кадис, където се е спотаило друго китно, бяло градче Конил.

Това е добре позната локация за сърфистите, където безспирно духа мощен вятър.

Не знам дали постоянно е така, но освен за каране на сърф, определено не става за плаж.

Ей така, както си вървя подбутван от вятъра, се натъквам на лодка погребана в пясъците.

От ветровития Кадис, пътищата ме отвеждат към по-гостоприемната андалуска област Алмерия. Тук се намира едно друго ждрело Горафе, където са открити изключително древни мегалитни жилища. Особено интересно е, че долмените изглеждат абсолютно еднакво, като тези в Сакар.

Последното градче, разбира се със замък, по моя образователен тур из Андалусия е Велес-Бланко.

Намира се насред обширна долина, от която стърчат мини планини с по един връх. Струва си да се отдели време и на този край, но както винаги се получава, то никога не стига.