В сутрини, като тази, не знам дали съм буден или продължавам да сънувам.

Можех да си остана само със съня, ако съвестта не ме беше загризала. Будилникът се развъння, навън беше още тъмно и отгоре на всичко имаше гъста мъгла. Не размишлявах дълго дали да ставам и се мушнах обратно в топлите завивки. Тук се заформи остър спор между двата съперника - мързеливеца и авантюриста. Чак, когато навън просветна, авантюристът взе надмощие и ме изкара от леглото.

Съвсем скоро се принесох в един друг свят - видим само за ранобудниците. Перфектното съчетание на разсейваща се мъгла и изгряващо слънце променят облика на планината до неузнаваемост. Снимах главно с дългия обектив, без статив. Всяка посока предлага интересни моменти - лъчи през дърветата, борове в мъглата, купчини със слама... Като за последен кадър, насочих фотоапарата към не дотолкова впечатляващия общ план. В крайна сметка, се получи успешна снимка, именно заради тези съчетания и неповторимата геометрия на родопския пейзаж.

Обичам кадри като този - те не се нуждаят от каквато и да е допълнителна обработка.

Evgeni, всичко хубаво, но откакто отидох по южното Черноморие започнах да ти се чудя защо издаваш тези райски кътчета? Нищо не е останало от рая, който си показал преди време.
Защо продължаваш да издаваш РАЯ. Като лош демон си.

Не бих казал.
Има лични неща, които не споделяш с всеки, например семейството. Къде отсядате, къде почивате?

Красотата и масова синоними ли са?

Просто не всички места трябва да бъдат упоменати. Може би се водиш от общодостъпния характер на природата, но колко общодостъпни места вече са частнодостъпни?