Връщам се години назад, към едно никому неизвестно място - нос Лахана.

Снимката набра популярност в Google Earth - при приближение над България беше първата, която се виждаше от най-далече.

Местността представлява огромно свлачище, което се намира след Сарафово, в посока Поморие. Това е едно, от не толкова апетитните парчета край морето - няма плаж, нито скали, нито излаз към брега. Воден от любопитството, няколко пъти съм обикалял този нос. Единствената забележителност е бункер, който почти се е свлякъл в морето. Ерозионните процеси тук действат неуморно.

През онези години все още снимах с първия си канон 350D и нямах особена техническа, а и фотографска подготовка. Имал съм късмет да случа на интересни облаци и подходяща светлина. Тогава снимах главно в JPG, в най-малък размер, да имам повече място в паметта, че бях като автомат - не просто щраках, а стрелях с фотоапарата. Снимката е панорама от четири вертикални кадъра, забележете - на f/5,6. Чак се изумявам, че някога съм снимал пейзажи с толкова отворена бленда, но вероятно съм бил на автоматичен режим. Въпреки това, снимката придава мащаба на мястото, има някаква първичност и ненагласеност. Не знам дали бих могъл да предам същото усещане, ако се върна пак там.

Демек тука не си барнал едно градиентче на небето (затъмнило леко и върховете на дръвчетата)? Някак си предполагах, че тоя раздел ще са по-практични нещата, името навява нещо по-работно, а не толкова лирично описание на процеса :)

Е затва немам филтри. Любим да барам! :D

Хмм на север от сарафово бил тоя нос... интересно. Май съм ходил там... И май му викаха нос Атанас (може и да се бъркам). Пак си имаше бункер до колкото си спомням... :)